Краят на един прекрасен ден...

Денят бе прекрасен.
Слънце,море,прекрасен въздух,приятни емоции с подходящите хора.Всичко беше налице докато внезапно,слънцето не се скри,морето се разбушува,приятният въздух замря,а емоциите заедно с хората се бяха скрили някъде на сухо,защото заваля тих,но в и в същото време бурен дъжд.Силни грамотевици взривяваха небето,а ослепяващите светкавици оставяха белега си във вече тъмно-синьото направо черно небе.
Вълните се бушуваха,като че ли не искаха да приемат,че прекрасният ден си е отишъл.А с него и сезона.Лятото малко, по малко изчезваше и вече се появяваше есента.
Есента,със своите хладни,но и приятни вечери.
Да,всички факти бяха на лице,но просто едно тъжно,но и тъй красиво момиче не можеше да го приеме.Това момиче обожаваше лятото.Обожаваше-слънцето,със совоите приятни,гольовни лъчи; морето, със своята прекрасна успокояваща,но и тъй завладяваща топлота и тишина; прекрасния въздух,който те освежава само при едно вдишване; приятните емоции с подходящите хора....е да тях винаги ще си ги има,независимо какъв е сезонът.Е, все пак,защо ли момичето седеше до прозореца и гледаше замислено как малките капки падат и се стичат по прозореца.Наблюзаваше и светкавиците,които раздираха небето,а и чуваше гръмотевиците,които го взривяваха.

Някого,когото го няма....

Внезапно се тропна вратата.Тя влезе,красива, както обикновено.Забързано се разходи из апартамента в търсене на нещата си.Днес беше изключително важен ден за нея.Поогледа гостите.Поздрави ги и затърси с поглед конкретен човек,когото явно го нямаше.Това разтревожи момичето.Но тя нямаше време да се занимава с това сега.Влезе в другата стая,като преди това се сбогува с гостите си.Започна да се приготвя,като не бързаше особено.
***
След тридесет минутно приготвяне момичето излезе от стаята.Като я видяха всички наоколо ахнаха.В този миг и на тази планета нямаше по-красиво нещо от момичето.Всички я гледаха с особен интерес,който скоро нямаше да спре.Това малко притесни момичето,което явно не обичаше да го "зяпат" по този начин.
Всичко вървеше просто идеално,докато на вратата не се почука.Чаканият гост пристигна.Момичето без да чака му отвори вратата.
-Хей,колко си точен!-усмихна се веселото момиче.
-А ти колко си красива.....-възхити се момчето.
-Дам...ъъъ..исках да кажа, Благодаря!-изричайки тези думи,момиче направи един лек поклон.
-Хихи...-засмя се момчето.-Е?
-Заповядай....-засрами се момичето,че го остави толкова време на вратата.
-Благодаря....-усмихна се вежливо момчето.
И така в продължение на двадесет минути гостите и двамата "приятели" разговаряха.По едно време се чу звук от клаксон.
-Мисля,че е за нас,Сиси!-каза спокойно момчето.
-Дам...май е така.-момичето взе своята чантичка,сбогува се с роднините си и тръгна заедно с момчето.
***
Въртене на гуми.Спирачки.Крясъци.Само това се чу.Мимолетни светлини присвяткаха.После...тъмтина.....
Навсякъде кръв.Разкъсани дрехи.Какво ли става тук?!Никой нямаше отогвор.Имаше линейки,полицейски коли и цял куп струпани хора.И никой от тях незнаеше какво е станало.Изведнъж някой се извика:
-Намерете ранените!Трябва да са живи!
-Няма начин след такава катастрофа...-възрази един полицай,който не смееше да се приближи до колата.
-Трябва...никъде няма трупове,а само кръв.
-Това е достатъчно,не мислите ли?-отново му се възрази.
-Вие полицай ли сте или страхливец?Хората може да умират,а Вие си седите тук и си бъбрите.Вървете да намерите хората,за да не го направим ние,очевидците на това нехайство спрямо ранените!-заплаши го загриженият човечец.По лицето му се четеше загриженост към непознатите,които имаха нещастието да катастрофират.
-Мхм,добре,като имате желание,заповядайте и се опитайте да намерите някого,когото го няма!-иронично заяви полицаят.
-Как да няма никого,ами кръвта?
-Ами проверете!
Човека тръгна и проследи дирите кръв.Следеше ли,следеше,но нищо не намираше.Изведнъж кървавите следи изчезваха.
***
Докато всички наоколо се чудеха какво става, две тела лежаха едно до друго,студени,но с усмивки по лицата.Между тях - кървава локва,която вече беше попила по дрехите им.

Просто така

-Всичко си е наред, нали?Няма за какво да се терзаеш....Всичко е наред.....-така продумва тихо,така познат шепот.Познат ли?Може би исках да кажа,непознат или поне за момичето,което сега бе озадачено."Всичко е толкова объркано" мислеше си тя.Точно сега тя просто искаше да сподели с някого,но с кого?И това е въпрос,на който няма отговор.
-Всичко е толкова объркано!!!Всичко....мислите ми...чувствата ми....абсолютно всичко...
-Но защо?-отново се чу шепотът.Шепот,която с всяка своя дума нараняваше момичето без причина.Явно той не осъзнаваше това,а може би, да?
-За всичко си има причина....бъди спокойна....-обади се отново.
-На аз не искам!Разбери искам да се махнеш от мен!Отиди да терзаеш душата на някого другиго.-и момичето без обяснение побягна,а шепотът се изгуби някъде в сянката,като казваше последни думи,сякаш за послание:
-Всичко ще е наред....бъди споокйна...аз ще те пазя...-и изчезна в безкрайността