-Всичко си е наред, нали?Няма за какво да се терзаеш....Всичко е наред.....-така продумва тихо,така познат шепот.Познат ли?Може би исках да кажа,непознат или поне за момичето,което сега бе озадачено."Всичко е толкова объркано" мислеше си тя.Точно сега тя просто искаше да сподели с някого,но с кого?И това е въпрос,на който няма отговор.
-Всичко е толкова объркано!!!Всичко....мислите ми...чувствата ми....абсолютно всичко...
-Но защо?-отново се чу шепотът.Шепот,която с всяка своя дума нараняваше момичето без причина.Явно той не осъзнаваше това,а може би, да?
-За всичко си има причина....бъди спокойна....-обади се отново.
-На аз не искам!Разбери искам да се махнеш от мен!Отиди да терзаеш душата на някого другиго.-и момичето без обяснение побягна,а шепотът се изгуби някъде в сянката,като казваше последни думи,сякаш за послание:
-Всичко ще е наред....бъди споокйна...аз ще те пазя...-и изчезна в безкрайността
