Снощи гледах нещо, което ме накара да се замисля за доста неща. Предаването, което даваха по една от любимите ми телевизионни програми - CI - беше за това как полицаи са намерили обезобразено тяло на жена, над 20, без никакви документи. Случаят е стар, над 10 години са минали от както този ужас се е случил, но това не може да промени нищо, в това как се почуствах, докато гледах разследването на убийството на бедната жена.
Жената е имала много проблеми, страдала от биполярно разстройство, което общо казано се изразя, чрез преминаването от една крайност на настроение, до друга. Т.е. ако си прекалено весел, за секунди да стигнеш до там, че да изпаднеш в дълбока депресия. Момичето е страдало от тази болест от самото си раждане, била е буйна, дори налитала на бой. Но никога не е наранявала никого. Не е имала желанието, нито силите да го направи, защото по душа е била добра. Искала е само да има собствено семейство - дете и мъж, за които да се грижи. Тоест, искала е да бъде ценена, важна за някого и най-важното обичана. Но точно заради тези си желания е била прекалено лесна за манипулиране. Без проблем момчета, които са искали да се възползват от нея са го правили, а тя заради цялото си емоционално объркване, не е разбирала какво се случва и си е мислела, че я обичат - до момента, в който не са я изоставяли по най-грубият и небрежен начин, все едно е била нищо.
От подобен опит с момче, тя забременява. Това за нея е било като дар, за първи път е била по следите на мечтите си. Не се е чувствала отритната или незначителна, защото вече щяла да бъде майка, нужна на детето си, обичана от него. Цялото й семейство я подкрепило, когато решила да роди бебето и да се грижи за него. Но не след дълго бащата на бебето се появил и й отнел единствената й мечта. Чрез дело, позовавайки се на болестта й, той отнема родителските й права и взима далече детето. Това сломява емоционално изцедена жена.
И точно тогава се срещнала с човека, който щял да погуби живота й.
Един случаен ден, докато се прибирала от посещение при малката си дъщеричка, тя се сблъскала в коридора на жилищния блок, където живеела, със съседските деца. Майка им едвам успявала да ги укроти и това направило голямо впечатление на нашата жертва. След няколко подобни срещи, двете дами станали приятелки. До такава степен, че емоционалната жена станала бавачка на безотговорната майка.
Тя не разбирала, как може Тя, която единственото й желание да се грижи за дъщеря си и нямала възможността да го прави, била далече от детето си, докато имало майки - като новата й приятелка, които просто искали да живеят, да не са обкръжени от малки деца, които да ги подлудяват всеки божи ден.
Но това не попречило на приятелството между двете жени. Едната се грижила за децата на другата, докато тя се забавлявала по барове. Докато не дошъл денят, в който заради финансови проблеми съседското семейство на нашата жертва, решило да инсценира обир в хотела, където работел мъжа. Съпрузите симулирали обир и взели всички налични пари в касата, но когато съпругата се прибрала в апартамента им, където нашата жертва гледала малките им деца, без да знае нищо, започнала да се хвали с придобитите пари и дори поръчала храна за вкъщи.
Най-лошото било, че не след дълго нашата жертва се досетила какво се е случило, а я чакало дело, чрез което тя се надявала да получи поне право да вижда дъщеря си.
След няколко седмици, на семейството им хрумнало още по-гениална идея - да се отърват от единственият човек, който можел да ги уличи.
И го направили. Не им стигнал един начин да убият бедната жена, затова се застраховали. Убили я три пъти. Първо я дрогирали до такава степен, че взела прекалена доза от допустимото. След това я влачили по пътя с лице по асфалта. Стреляли по нея. И накрая, за всеки случай, прерязали гърлото й.
Бедната жена не е заслужавала това, което й се е случило. И то да й го причинят хора, на които е вярвала. Този случай наистина много ме потресе, точно заради доверието, което жената е изпитвала към единствената си близка приятелка, поне за такава я е описвала в дневниците, които си е водела. Единственото нещо, което е искала е да има семейство, да бъде с дъщеря си... а точно идеалното за нея семейство е попречило на мечтата й да стане реалност.
Някой може да каже, какво му е специалното на този случай, някой си там е убил болна, луда жена. Да, но не, и тази жена си е имала живот, независимо дали е била болна или не, имала си е мечти, като всеки един от нас.
Просто... светът е осеян с толкова много престъпления и насилие, че вече не може да вярваш на никого, а не трябва да е така. Защото ние хората не сме животни, не можем да съществуваме без социалната среда около нас, без семейството, което да ни подкрепя и обича. и без приятелите, които в повечето случаи са по-надеждни и от роднините.
Ан, ти не си имала късмет. Но аз ще помня какво се е случило с теб.
