Abracadabra and now you are gone!
Bling,bling...
Какво е страхът? Чувство на безпомощност или недостиг на себепознание, което би могло да бъде повече от полезно в дадена сутуация. Ситуация, от която би могло да зависи собственото ти съществуване.. Тогава мозъкът ти започва отчаяно да търси изход, но така ти не осъзнаваш как лека-полека паниката те обзема и надделява над всичко останало в теб. Забравяш,че в действителност търсиш спасение, а вместо това започваш да се криеш. Но теб още не те е страх .. все още не изпитваш това безмилостно препускане на пулса ти и дъхът ти не е пресекнал на половина.. все още не .. Още имаш шанс да се измъкнеш или поне на това се надяваш. Но всички надежди се разбиват на хиляди, не, на милиони пърченца, когато цялата картинка започне да ти се подрежда в главата и осъзнаеш какво става. Ти си сам. Няма никой. И никой няма да дойде на помощ. Съвсем сам си. Тогава вече разбираш какво е да те е страх. Чувството,че никой няма да забележи, че те няма, че на никого не му пука, че никой няма да се смили над теб и да ти подаде ръка. Чувството на пълна самота. 


