Showing posts with label Из "About me". Show all posts
Showing posts with label Из "About me". Show all posts

Wednesday, February 19, 2014

no offence

"Well, I should probably warn you I’ll be just fine, yeah,
No offense to you, don’t waste your time.."


Damn, I've got nothing else to say.


Saturday, February 8, 2014

егоизъм/ нарцисизъм/ егоцентризъм

Да слушаш истории, в които са участвали твоите прародители, за войни, убийства и издевателства и все пак да се чувстваш до толкова увлечен, че да искаш да слушаш и още, и още. Ето с това се обуславят семейните събирания. Да се спускаш по стръмната пътечка на спомени и истории, предавани от родителите на родителите на твоите родители, и да се чувстваш едно такова удовлетворено, че всеки един от тях се е борил, за да може твоето съществуване да бъде възможно и реално.
Може би това е искрицата егоизъм, пламтяща дълбоко в мен, нарцисизъм или чисто и просто егоцентризъм в най-чистата му и първична форма, но това не ме прави ни най-малко по-малко горда, че съм част от това борбено семейство, в което съм намерила своето съществуване.

Gomawo. Kamsahamnida 

Saturday, January 4, 2014

again, love

Както винаги след някоя положителна мисъл, в главата ми веднага изниква нещо, което да ме натъжи ужасно. Не одобрявам особено колко съм сантиментална или колко много се привързвам, но определено приятелства градени с години много трудно се преживяват. Много е трудно и да си надалеч от хората, с които искаш да си. Единственото нещо, което ме прави щастлива в София е Марчина. Когато и да искам или имам нужда от нея - е до мен, и това е нещото, което ме държи. Да, и там имам приятели, социална среда, в която се чувствам в свои води, но не е същото.
Искам да е винаги както си беше... всички заедно и на едно място... но знам колко невъзможно е това сега.
Най-лошо е по Коледните празници, защото се събираме заедно отново и пак всичко си е както си беше.... но след тази малка ваканция всичко отново идва в нормалния си ред, в който трябва да се разделим отново..едни към София, други към Пловдив, Стара Загора и Бургас.
Мразя как живота ни води по различни пътища, а същността ни ни бута едни към други. Адски е трудно да имаш това, което искаш... а аз искам само приятелите ми да до мен.
Може би някой ще си помисли, че не мисля за семейството си... не, аз мисля, но просто няма възможна сила на земята, която да ме раздели по такъв начин със семейството ми. Семейството е единствената сигурна константа в живота ми. Следващата са приятелите, за които бих дала всичко...
Рядко казвам думите 'обичам те/ви', но точно сега искам да го изкрещя, да го нарисувам, да го изпея, да го кодирам .... искам просто да знаят, че ще съм винаги до тях.

Saturday, December 14, 2013

dear cloud


Една от малкото песни, които наистина носят духа на Коледа за мен. Не мога да опиша какви мисли и чувства ми навява всяка една нота, всяка една дума, всеки един тон ...

Красота!

Friday, November 22, 2013

breathless

You don't even know how very special you are

You're everything good in my life

You leave me breathless.


Dedicated to my only passion and obsession. 

m.a.m.a

Днес похабих толкова чувства и емоции, колкото за цялата седмица ... месец, дори. Това би го разбрал само човек, който се интересува от същите неща като мен, защото макар и да сме толкова далеч от изпълнителите, които харесваме, по всячески начин се опитваме да ги подкрепяме без значение от това колко ще беснеем и ще се ядосваме за неща, които като цяло не зависят от нас. Днес бяха MAMA-наградите в Хонг Конг и каквато съм луда и откачена реших да гледам онлайн стрийма .... повече не искам да гледам!

Това не е живот....

Не мога да разбера... кей-попа ... преебава ли ми живота или да?

Отговора си е ясен.

Thursday, November 21, 2013

fluid words

Anamaria (Nov 9, 2013 10:37:12) says about chapter 38: x
Why ? Why Jongin ?.....
I love the way you gave attention to every single character, everything it's so fluid and the words are making you feel the pain,sadness,happiness and how important is the one that you love-to make him yours, to feel him next to you, to gave him the best, to make him happy-, your friends, your life. One of the best fanfic EVER ! 

-----

That just made my day! 

Не знам защо толкова ме зарадва точно този коментар, но просто е... адски красиво да те похвалят по този начин. 

Wednesday, November 20, 2013

one shot


Day by day, I feel like I'm dying, so what can I do? 

Определено не мисля за умиране, а просто се сетих за част от текст на една песен. Точно тези думи ме бяха двъхновили да напиша едно нещо, една история, която в интерес на истина забравих. Сега докато си разглеждах документите, в забравените от мен папки, намерих толкова неща, които са писани от мен и в интерес на истина си струват да бъдат прочети, че чак се учудих. 

Чувството е наистина приятно. Сега остава да намеря куража и просто да ги покажа на някого другиго, а не на мен самата. 

let it rain

За час или два отново бях гимназистка. Стоях си излегната на леглото, с лаптопа на колене, слушайки красиви песни, шлаейки се в най-различни сайтове само и само да губя време. Но чувството на пълно спокойствие не ме напусна за нито една секунда. Наистина си е най-хубаво у дома. Точно както си спомням дъждовните, есенни дни от преди няколко години.
Като размишлявам над това ... все едно съм на 30 или 40 години, докато в действителност съм на 20... но усещането, че няма да си върна това, което вече е отлетяло е толкова тегаво и мъчно, сякаш нещо ми сграбчва сърцето и стиска с всичка сила.

И звуча като някое депресирано момиче, а не съм. Просто ми е красиво да си лежа, да слушам музика и лаптопа да ме топли. Красиво ми е да виждам секцията срещу мен, да си мисля за всичките тези книги, които са ме гледали през годините и са ме молили да ги прочета, но до ден днешен ги подминавам. Защото ако ги прочета... няма да остане нищо мистериозно зад техните страници. С години се чудя какво има зад тях. Каква ли магия се таи между страниците...

Но нека си остане мистерия. Така за тях ще си остана малкото момиченце, което ги гледа и се чуди, никога нямащо смелостта да ги прелисти, само и само да запази частица магия и очарование.

Wednesday, September 25, 2013

камък, ножица, хартия

Приемливо ли е да се радвам на това, което ме радва в момента? Според мен - не, но все пак го правя. Как е възможно да стоя и да чакам да пише, макар че много добре разбирам защо и поради каква причина го прави. И все пак всичко, което ми  каже ми е забавно и успява да ме разсмее. Наистина отдавна не ми се беше случвало просто да ми е забавно. Не очаквам нищо и не обещавам нищо. Просто го правя за кефа. Затова да знам, че просто мога да го направя. Не се съобразявам с никой и нищо. И е уникално. Не можех преди да си представя да играя на 'Камък, ножица, хартия' по фейсбук, а сега дори в този момент го правя.
И както казах - забавно е! Особено ако си обещавате 'сърчица' за загубилия. И е едно много миличко да те пита дали още пушиш и да се опитва да те разубеди, защото пушенето убива и теб и хората около теб. И когато му кажеш, че няма да спреш, да ти каже да убиваш и него.
Е, сладко е, колкото и да е глупаво. Просто вчера и днес са дни на смях и сладникавост, които ми липсваха малко. И съм адски благодарна, че ми ги върна дори и за малко.

Monday, September 23, 2013

Korea and me


Наистина беше много, много забавно. Как да го опиша? На едно място с толкова много хора, които се интересуват от това, което и аз, харесват и се вълнуват за същите неща като мен. Наистина беше вълшебно. Най-вълшебно обаче беше, когато се облякохме с корейските носии. Такъв смях падна, че още ми е смешно.
Да, малко сме нелепи, но това не може да направи спомена по-малко ярък в съзнанието ми.

Thursday, September 19, 2013

not alone

Марти, всичко, което си казахме тази вечер ме успокои мъничко. Поне знам, че не съм сама в тази 'носталгия' към дома. Веднъж ми казаха 'Няма по-емоционални хора, всички хора са еднакви, просто има такива, които сдържат повечето емоции някъде дълбоко в тях, а има и такива, които не могат да го правят.' Тогава си мислех, че съм от първия тип хора, тези които просто не допускат нищо и никого да ги провокират до такава степен, че да си го излеят върху хората наоколо. Сега разбирам колко съм грешила. Не говоря за гняв или нещо такова, говоря за всички тези малки неща, които просто ти се изплъзват от езика (и душата), и то не защото ти така искаш, а защото вътрешното ти желание да споделиш с някого е толкова голямо, че просто не можеш да се стърпиш.
Но от друга страна така е по-добре. Плаче ти се - садваш дъ бест френд, само за да е съпричастен с теб и след изливане на душевните терзания се чувстваш по-добре. Смее ти се - дърпаш приятелката за ръката, хващаш ментата, пускаш Саймън и оставаш без думи, защото смеховете оглушават цялата стая.
Това са изразните средства на две от най-силните човешки емоции. Тъгата и радостта. Затова може би е по-добре да сме от този втори тип хора. Защото споделянето при тях може да не оправи проблема, нито ситуацията, но поне ще те накара да забравиш поне за малко. А който ми каже, че това не си струва... то тогава да иде и да си забие главата в стената, 5 пъти с всичка сила. Тогава да го видя дали няма да звъни на майка си да й реве по телефона, или там който му е на бързо набиране.
Така че, мила моя Марти, като ни се реве - ревем, като ни се врещи, крещи - го правим. Като ни се смее - хващаме ментата, събираме се и се напиваме, все ще изникне нещо, което да ни разсмее.

It's better when we know that we're not alone. [and I'm not talking about UFO xD]
Адски е сладко, когато някой се постарае заради теб, само и само да те зарадва. Много съм благодарна за приятелите си, които са до мен и го показват по различни начини. Надявам се само и аз да им връщам този така топъл и искрен жест, по същият този неповторим и уникален начин. 



Много мерси, Станимира, моя, прекрасна!!!

Wednesday, September 18, 2013

being yourself

1,2,3 … земята се върти…

Имам нужда от повече вечери посветени на нищо друго, но на приятелски разговор, за каквото и да е, малко алкохол, на фона на неприлична музика, която те кара да се замислиш за доста неща в най-различни аспекти.
Всичко е както субективно, сюрреалистично, дори и леко фантасмагорично, но това не е пречка за преплитащите се теми на разговор да стават все по-увличащи и интригуващи. Понякога, когато се замисля… стигам до извода, че може би точно тези дни са всичко, което чакаш с нетърпение да се случи, защото си наясно, че няма как през тези часове на забрава и ощастливление, да не се чувстваш себе си.


don't know if you're reading this... but you should know that it's about you :D it's hard to say it out loud and you know that this is just the way I am. 
me loves you! ^_^ 


“It's a strange courage
you give me ancient star:
Shine alone in the sunrise
toward which you lend no part!” 
― William Carlos Williams

Tuesday, September 17, 2013

a part of you

There are times in life when you realize that something is missing, something that is still a part of you and you can even feel it. And that missing piece of your soul is somewhere far away and you can't reach it whatever you try or do. How ironic, isn't it? I had to begin with that.

~----~

Okay, I'm back with my random thoughts about everything that's happening around me. I'm back to the point where I need my blog to relieve part of the daily stress in my life. It's not like I'm overly pressured or anything, no, that's not the case at all. It's just that my mind doesn't leave me alone and I'm not really sure if that's a good or a bad thing for me. 

Sunday, August 26, 2012

so nice

И вече съм горда студентка - SO NICE! Ха-ха, не че има за какво да се радвам толкова. Ще съм общо взето доста сама. А не исках това да става. Не мога да съм без приятелите си, а ще ми се наложи да бъда. Наистина започвам да осъзнавам какво значи да пораснеш и да загърбиш всичко и всички.
Не мога да разбера на мен ли ми е по-трудно и дали само аз го изживявам така или при всички я има тази непоносима носталгия... Доста кофти е и когато споделя мислите си с някого и този някой ми отвърне 'Е, ще си намериш нови приятели..' и ми се усмихва като пълен идиот. Как да обясня, че не искам да заменям приятелите си, всеки си има някаква, определяща част в живота ми. Е, определено си има и такива без които ще ми е по-лесно ... но ... ги има и тези, които съм свикнала да са покрай мен постоянно...

So nice, indeed~ >__<

Super Junior - No Other

Wednesday, June 20, 2012

booinng



Един ден остана до дипломирането ... едно от последните мероприятия, на които ще присъстваме всички. Не, не съм тъжна, а по-скоро носталгична и объркана. Наистина не ми се иска да продължавам без път и наскока, но малко по малко виждам, че няма как да остана тук и сега или да се върна назад.
Дванадесет години минаха толкова бързо. Дори не мога да кажа как и кога. Искам да си спомня толкова много неща, но осъзнавам, че помня само по едно или две неща, максимум, за година. Първите седем години са избледнели толкова силно, че ми са като бяло петно.
A, yж, нямаше да се депресирам xD
И тъй като смятам да запазя доброто настроение за деня, смятам да се разсея с едно от най-забавните предавания - SHINHWA Broadcast xD




Saturday, June 16, 2012

my little bird



Днес минах през няколко настроения. През спокойно и преспивно до нервно и агресивно. През 'not caring' до почти ревящо състояние. До съзнанието ми вече достигна и осъзнаването на една доста неприятна мисъл, а именно, че една от най-добрите ми приятелки ще си замине.
Както казват, мъката има 5 етапа.

1 - отричане "не, това няма да се случи.."
2 - гняв "не е честно.. "
3 - договаряне "а не може ли да не е така.."
4 - депресия
5 - приемане

Не мога да съм сигурна дали съм минала през всичките, но наистина ми е трудно. Не мога и не искам да си представям какво ще ми е без нея.Да, идва момент, в който на всички ни се налага да продължим с живота си, но просто мисля, че е прекалено рано. Прекалено е рано да се изправяме срещу трудностите на живота, а за мен разделите са най-трудни, най не желани, най-омразни.Преди малко получих съобщение, че винаги ще си останем заедно, близки, че няма да се забравим, но аз знам много добре, че някой напусне ли жовота ти, никога не се връща.

Monday, June 11, 2012

ах


Резултатите от матурите най-накрая излезнаха!!!
Вече мога да се успокоя! :)


Sunday, June 3, 2012

а сякаш не е.


Окей, мина цяла седмица от бала и все още не мога да се осъзная. Не знам по кой път да поема ... Това звучи адски клиширано,но си е така. Дойде моментът в живота ми, който никога не исках да идва, макар и да бе неизбежен - момента, в който не съм наясно с това какво става.
Мина седмица, а сякаш не е.
Сякаш съм във ваканция и следващият понеделник ще съм на училище, но знам, че не е така. Наистина осъзнавам, че с този период от живота ми бях до тук, но сякаш не е реално.

Damn, i hate that feeling~

Super Junior обаче винаги успяват да ми помогнат ...
Eunhae~