Както винаги след някоя положителна мисъл, в главата ми веднага изниква нещо, което да ме натъжи ужасно. Не одобрявам особено колко съм сантиментална или колко много се привързвам, но определено приятелства градени с години много трудно се преживяват. Много е трудно и да си надалеч от хората, с които искаш да си. Единственото нещо, което ме прави щастлива в София е Марчина. Когато и да искам или имам нужда от нея - е до мен, и това е нещото, което ме държи. Да, и там имам приятели, социална среда, в която се чувствам в свои води, но не е същото.
Искам да е винаги както си беше... всички заедно и на едно място... но знам колко невъзможно е това сега.
Най-лошо е по Коледните празници, защото се събираме заедно отново и пак всичко си е както си беше.... но след тази малка ваканция всичко отново идва в нормалния си ред, в който трябва да се разделим отново..едни към София, други към Пловдив, Стара Загора и Бургас.
Мразя как живота ни води по различни пътища, а същността ни ни бута едни към други. Адски е трудно да имаш това, което искаш... а аз искам само приятелите ми да до мен.
Може би някой ще си помисли, че не мисля за семейството си... не, аз мисля, но просто няма възможна сила на земята, която да ме раздели по такъв начин със семейството ми. Семейството е единствената сигурна константа в живота ми. Следващата са приятелите, за които бих дала всичко...
Рядко казвам думите 'обичам те/ви', но точно сега искам да го изкрещя, да го нарисувам, да го изпея, да го кодирам .... искам просто да знаят, че ще съм винаги до тях.
No comments:
Post a Comment