Friday, December 13, 2013
kinda need you
Thursday, September 26, 2013
to be?
- William Shakespeare
Thursday, September 19, 2013
shattered pieces
Когото и да е посъветвало това момиче,то определено този човек се е нуждаел от правилен съвет. Състрадателните душици като мен, и много други хора по целия свят, когато видят човек да страда или да недоволства, веднага изпитват нуждата да се притекат на помощ. Сякаш света си няма своите герои, та и ние искаме да се присъединим към великите тандеми. Искаме да дадем съвет, да направим каквото можем, най-малкото ще се постараем. От една страна, това е едно добро дело, което ще ни топли в дните на бездействие. От друга обаче, това е адски изцеждащо, малко по малко изпива силите и желанието ни за живот.
Да се опиташ да събереш човек парченце по парченце... това е напълно невъзможно. Тогава защо продължаваме да опитваме да възвърнем предишния вид на съществото пред нас, загубило всичко? То дали все още е човек или само тъмна сянка, опитваща се да се прокрадне всячески в живота ни?
Но да помагаш е вградено в човешката природа. По същият този начин сме програмирани и да разрушаваме. Като някоя от онези бомби, които гледаме по телевизията. Има взрив само и единствено ако човекът, който държи дистанционното за бомбата, наистина натисне копчето. Има копче, защото същият този човек си е направил труда да го сложи там, да изгради това опасно нещо само и само да изпълни главната си цел - да разруши част, както от обществото, така и от себе си.
Затова не можем да искаме хората да не страдат. Те страдат, защото така трябва. Така трябва, защото някъде - някога ще се появи техния пъзел и те ще се погрижат всяко парченце да си пасне с това до него. Точна така, както те са били пъзел за някого другиго... Може би за теб, може би за мен...
Изборът си е чисто наш дали искаме да рискуваме, защото този процес никога не е никак безболезнен и за двете страни. Защото точно колкото можеш да помогнеш, можеш и да навредиш. Но това не би било само наша грешка, все пак процеса е двустранен. Но и не можем да очакваме, че само другата страна трябва да опитва да се справя без да помоли за каквато и да е утеха, съвет или помощ. Не, и ние можем да бъдем част от процеса на събирането на парченцата от душата на човек, но трябва и да бъдем достатъчно съобразителни, за да не се разпаднем и ние докато го правим
.
Tuesday, September 17, 2013
a part of you
Okay, I'm back with my random thoughts about everything that's happening around me. I'm back to the point where I need my blog to relieve part of the daily stress in my life. It's not like I'm overly pressured or anything, no, that's not the case at all. It's just that my mind doesn't leave me alone and I'm not really sure if that's a good or a bad thing for me.
Tuesday, June 5, 2012
мечти
Sunday, May 13, 2012
no net???? whyyy???
I won't be able to check my last.fm, my fave stories .. ahh, i won't be able to watch videos in youtube .,, i'm just doomed..
WHY? WHYYY?
I know i sound like some i-net-addict ... but i guess i am .. i am not able to think without internet ... well, that's a lie ... but still ...
I'm writing from my best friend, Iva, and i'm now on her laptop .. and i'm so happy now . but i know, once i am back at home .. i won't be ablee .. cause my brother is a damon!!!
Yeah, i knowww .,,
I sound like an internet-addict...
Sunday, March 18, 2012
let it be a lie
Всичко ми дойде изневиделица, стана прекалено бързо и дори не мога да го осмисля. Защо? Защо трябва да знам това, което знам? Защо трябва живота да е толкова жесток и нечестен?
Actually, I can't.
Не мога да го понеса. Той ме попита. Аз отговорих, че мога. Но знам, че не мога. Знам, че каже ли ми, че е истина, няма да мога да спра сълзите си. Знам, че ако е така ще трябва да бъда някак си 'силна' ... защото той самият е. Знам го.
Actually, I can't.
Не мога да се правя, че нищо не е станало, че не ми пука. Не мога да си легна и просто да не мисля за това, както той ми каза. Иска ми се просто да му звънна и да му кажа колко съжалявам. Искам да го прегърна и да му кажа, че всичко ще е наред.
Actually, I can't.
Не мога да си позволя да повярвам, че .... дори не мога да го напиша. Предпочитам да е лъжа, предпочитам той да е най-безсърдечното копеле, което може да съществува на Земята, но да е тук... предпочитам да е лъжа. Не искам истината. Не я искам.
Saturday, February 18, 2012
a little used
Wednesday, February 1, 2012
replaceable
BLOCK B - Did You Or Did You Not
Saturday, November 12, 2011
echo
Monday, October 3, 2011
love = bitch
Определено последната седмица от живота ми не е от най-любимите ми ... Може би и затова и не писах толкова дни и наруших обещанието за ежедневни постове, но ще наваксам ..
Thursday, September 22, 2011
reply
Thursday, September 8, 2011
let me say it
Wednesday, September 7, 2011
wish u good night
U know what’s wrong?
U r suffering from lack of Vitamin ‘ME’
Good Night!
Tuesday, August 30, 2011
Maybe...
Maybe some people just aren't meant to stay in our lives forever, maybe some people are just passing through. It's like some people just come through our lives to bring us something, a lesson we need to learn, and that's why they are there.
I sit and think about so many things, let's take for an example, the best friends.
It's been a while since the last time i thought about something like this, something so travial, so lame... but in the same thime so real. Yeah,i know... I'm from these people who like to think about much more important problems like Global warming, the problems in Libia, the floods in, the twisters etc., and so in my mind come a thought that cross every teen's mind of which i honestly think it's 'lame' or 'travial'. Ironic, isn't it? Right!
Yeah, that's the thing i want to escape from. The problem 'be remarkable' from the others. But even when i think like that i know that that's definately not the case.
Maybe some people really are ment to change our lives. Maybe they really
do exist and only wait the right moment to appear in our lives and say ' Hello'. Maybe when we see their smiles we'll recognaize them and we'll return to their friendly greeting, will return their genuine smile and will even say 'Hello to you,too'. And maybe we'll become friends with them. Maybe we'll start to love them in the right moment when they smile at us. And maybe when they disappear from our lives the same way they apeared,so sudden, so innocent, so unmistakable, so unpredictable, maye then we'll realize that we don't need them. We'll realize that they are people who we need to live, and they are people who need us for their own existence. Like thhe way these people appeared so sudden in our lives in such way we appear in someone else's life. And that thought makes me smile. Makes me want to live one more day on Earth because in this one day maybe i'll be able to change
someone's life. Maybe i'll make someone to smile. Maybe i'll be able to say 'Hello my dear stranger, i'm here to remind you that the World is really beautiful and you have to keep smiling at it!'
Maybe we don't wait these people. Maybe they wait us. Maybe we all need each other.
Wednesday, November 10, 2010
Lightless
Нужна ли ни е причина,за да се чувстваме тъжни!? А нужно ли е да сме познавали някого,за да ни боли,за това,че вече го няма?! Нужно ли е да плачем, когато няма видима причина?! Нужно ли е да се губим в мисли какво би било ако всичко се бе случило по друг начин?! Нужно ли е да сме лицемери и да казваме колко ни боли без да чувстваме нищо в действителност!?
Днес се случи голяма трагедия ... не познавах човека,на когото се случи ... но искрено ме боли,за това,че вече го няма .. не мисля,че съм лицемерна или фалшива,както би би дошло наум... а просто .. съм човек .. и съм сигурна,че с всички вас е така.
Днес едно 16-годишно момче загуби живота си по изключително нелеп,за мен,начин. За мен това момче е едно непознато човешко същество,което не е успяло да завърши земния си път и това изключително много ме натъжава.
Ядосва ме факта,че невинни момчета,момичета,все още деца, губят живота и това за хората не е нищо ново .. не е нещо,което да ги накара да се зачудят ... Защо,по дяволите, трябва да се случват такива неща?! ,..
-Да,по новините постоянно съобщават за злополуки,инциденти,убийства и на никого не му прави впечатление,защото те са нещо обикновено за нас ... но когато се случи този/тази злополука,инцидент,убийство да се случи на човек,когото ти познаваш ... човек от плът и кръв,като теб .. тогава вече те интересува. Интересува те какъв човек е бил/а,какво е харесвал/а,на какво се е смял/а, какво го/я е карало да плаче. Тогава те интересува защо се е случило точно на този човек ... защо изобщо е трябвало да стане...
Да,мислите ми не са нещо ново... но са породени от искреното ми възмущение ... как може нещо толкова ценно,като живота,да бъде така лесно пренебрегвано..
Искрено съм тъжна и съжалявам за Митко,който днес на 10.11.2010г загуби живота си.
Не те познавах,Митко,но искрено съжалявам.
Наистина ти желая да си на някое по-добро място ... ако то съществува.
Tuesday, November 17, 2009
Нели Петкова - Не ме търси lyrics
Замълчи, всичко си ми казал
И за жалост аз съм чувала лъжи
Не тъжи, вчера да си плакал
Както казват-аз не вярвам в мъжките сълзи
Замълчи, нека да е тихо
И със мене и без мен ще продължиш
Не тъжи, късно е за всичко
С този спомен само ще ме нараниш
Не ме търси и не звъни до късно нощем
Ти не бе щастлив със мен в онези дни
Не ме търси! Ако за някой плача още
Аз съм сигурна,че ти това не си ...
Ти не си ...
Замълчи, искам да е утре
Всеки ден по малко спира да боли
Не тъжи, че ме няма сутрин
Не тъжи, когато есен завали
Не ме търси и не звъни до късно нощем
Ти не бе щастлив със мен в онези дни
Не ме търси! Ако за някой плача още
Аз съм сигурна, че ти това не си ...
Ти не си ...
Saturday, October 10, 2009
Слави Трифонов - Нещо лично Lyrics
Слави Трифонов - Нещо лично
а вървях и вървях
Над мен летеше моят страх
като гарван чер
И чакаше да се предам
себе си да му дам
защото бях един и сам
И беше мрак пред мен, и в мен
но вървях и вървях
и тихи мъртви гласове
викаха ме при тях
И аз за миг си пожелах
да се спра и да заспя
и уморен да ида в нищото
Някога някъде далеч
аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре
но аз не спрях
Срещу себе си стоях
И нямах път но не спрях, а вървях
И пак вървя, насам вървя
И по ръба на простта
аз върях и вървях
Стоях от тъмната страна
и обратно броях
години, дни, и часове
Но не помнех кога
във себе си съм пуснал болката
Някога някъде далеч
аз не спрях и пак вървях
Всичко все някога ще спре
но аз не спрях
Срещу себе си стоях и нямах път
но не спрях, а вървях
И пак вървя, насам вървя
Това, което имам,
Това, което нямам
Това, което губя аз
Това, което имам
Това, което нямам
И винаги намирам пак
През ада минах, но не спрях
а вървях и вървях
Над мен летеше моят страх
като гарван чер
Следяхме се очи в очи
но не спрях а вървях
Оставих го далеч от себе си!
Monday, August 24, 2009
okay
and you feel like you're on your own
true friend comes along
and makes you realize everything's okay'
Честно казано не мога да разбера защо това ми се върти в ума... може би отдавна не съм слушала песента ... За този, който незнае, това е част от lyrics-а на песента Best freind на Richie Stringini /Us5/
Просто не ми се спи и това изречение ми се върти в ума.
Over & over again
'and i'm your best friend'
Просто песента е велика!
И всеки,който я е чувал...със сигурност ще го потвърди..
Ммм,отдавна се чудя...защо не се старая да 'творя' неща за блога си...и все не ме осаняше никаква велика мисъл... Но май стигнах до отговора тази вечер...
Защо вместо да пиша неща,които са сътворени лично от моя мозък,поствам текстове,снимки и информация за хора,които вероятно никога няма да видя? Защо не се съсредоточа върху себе си?
Защото макар и тези хора да са далечни от мен..те са обект на моя интерес! Те са важни за мен,колкото и останалите хора които познавам... да,те не ме познават,но това важно ли е? АЗ ги познавам! Аз знам неща за тях! На мен това ми е достатъчно... Не мога да се примеря с мисълта,че има хора,които като видят възпаления за някои артисти и си казват "wow,loser''
Looser-a си ти ;]
Защо не се съсредоточа върху себе си? - беше другият въпрос...
Защото...израстах...умствено...мисля xD Не искам да се смятам,и не смятам че съм се мислела,за център на вселената...
I mean ... Не съм от тези хора,които искат да изливат чувствата си в поетични редове или набързо надраскани рисунки...
Искам да изразявам себе си! По най-добрия начин,който намеря...
Не искам да кажа,че в това да пишеш за чувствата си или да рисуваш намирам нещо лошо... Но всеки е различен...
Хъм...мисля,че най-накрая успях да си отговоря и на себе си .... защо толкова се съсредоточавам върху ... хъм...нека бъда честна... върху корейските групи...
Защото са нещо,което мисля че никога няма да достигна..
В смисъл..ако искам да се влюбя...рано или късно, ще го напрявя!
Ако искам да забравя...правила съм го веднъж...със сигурност ще мога да го повторя и потретя...
Ако искам да нараня...няма нищо по-лесто от това!
Ако искам да се защитя..ще намеря начин...
Нооо...ако трябва да съм отновоо честна...Никога няма да достигна Big Bang, DBSK или Fahrenheit...
Уоу..но пък по тази логика...излиза,че съм едно неуверено в желанията си същество,което малко по малко започва да се съмосъжалява,осъзнавайки истината xD
И все пак това не пречи да си мечта,i guess? Мдаа...няма нищо лошо в това...
Friday, August 14, 2009
Fuck
I won't fight anymore!
I don't want more problems and that's it!
I tried to be a good friend!
I truly tried!
And that,that you don't appreciate it... is not my problem anymore!
So dear, my friend, if you don't get it...i'll tell it one more time...
I tried to be next to you but you pushed me back and i don't know why!
But it's ok!
I won't do anything else ...
I'll be here for you
But don't expect that i'll throw myself under some car! I won't do that ;]
And in the end i want to write some more words to you
If you read that and know that i'm talking about,to and for you you'll know and that you truly hurt me with your actions .... I'm sorry
Love ya,yes.... But that's not enough ;]
Big Bang - Always, Remember, Haru Haru
DBSK - Dead End, Stand by you, I'll be there