'Sometimes in life when all hope is gone,
and you feel like you're on your own
true friend comes along
and makes you realize everything's okay'
and you feel like you're on your own
true friend comes along
and makes you realize everything's okay'
Честно казано не мога да разбера защо това ми се върти в ума... може би отдавна не съм слушала песента ... За този, който незнае, това е част от lyrics-а на песента Best freind на Richie Stringini /Us5/
Просто не ми се спи и това изречение ми се върти в ума.
Over & over again
'I swear i'm gonna make you happy for the rest of my life'
'and i'm your best friend'
Кхм ... определено песента е една от най-истинските,които някога съм чувала. Не защото много харесвах Us5 преди години or something like that'and i'm your best friend'
Просто песента е велика!
И всеки,който я е чувал...със сигурност ще го потвърди..
Ммм,отдавна се чудя...защо не се старая да 'творя' неща за блога си...и все не ме осаняше никаква велика мисъл... Но май стигнах до отговора тази вечер...
Защо вместо да пиша неща,които са сътворени лично от моя мозък,поствам текстове,снимки и информация за хора,които вероятно никога няма да видя? Защо не се съсредоточа върху себе си?
Ето тук идват отговорите...
Защото макар и тези хора да са далечни от мен..те са обект на моя интерес! Те са важни за мен,колкото и останалите хора които познавам... да,те не ме познават,но това важно ли е? АЗ ги познавам! Аз знам неща за тях! На мен това ми е достатъчно... Не мога да се примеря с мисълта,че има хора,които като видят възпаления за някои артисти и си казват "wow,loser''
Нооо не си познал,пич!
Looser-a си ти ;]
И знаеш ли защо? Защото не можеш да разбереш логиката,желанията,мечтите на някого другиго...Looser-a си ти ;]
Защо не се съсредоточа върху себе си? - беше другият въпрос...
Защото...израстах...умствено...мисля xD Не искам да се смятам,и не смятам че съм се мислела,за център на вселената...
I mean ... Не съм от тези хора,които искат да изливат чувствата си в поетични редове или набързо надраскани рисунки...
Искам да изразявам себе си! По най-добрия начин,който намеря...
Не искам да кажа,че в това да пишеш за чувствата си или да рисуваш намирам нещо лошо... Но всеки е различен...
Хъм...мисля,че най-накрая успях да си отговоря и на себе си .... защо толкова се съсредоточавам върху ... хъм...нека бъда честна... върху корейските групи...
Защото са нещо,което мисля че никога няма да достигна..
В смисъл..ако искам да се влюбя...рано или късно, ще го напрявя!
Ако искам да забравя...правила съм го веднъж...със сигурност ще мога да го повторя и потретя...
Ако искам да нараня...няма нищо по-лесто от това!
Ако искам да се защитя..ще намеря начин...
Нооо...ако трябва да съм отновоо честна...Никога няма да достигна Big Bang, DBSK или Fahrenheit...
Уоу..но пък по тази логика...излиза,че съм едно неуверено в желанията си същество,което малко по малко започва да се съмосъжалява,осъзнавайки истината xD
Мразя да бъда винаги правa xD
И все пак това не пречи да си мечта,i guess? Мдаа...няма нищо лошо в това...
Liz Phair - Why can't I?
No comments:
Post a Comment