Всичко ми дойде изневиделица, стана прекалено бързо и дори не мога да го осмисля. Защо? Защо трябва да знам това, което знам? Защо трябва живота да е толкова жесток и нечестен?
Actually, I can't.
Не мога да го понеса. Той ме попита. Аз отговорих, че мога. Но знам, че не мога. Знам, че каже ли ми, че е истина, няма да мога да спра сълзите си. Знам, че ако е така ще трябва да бъда някак си 'силна' ... защото той самият е. Знам го.
Actually, I can't.
Не мога да се правя, че нищо не е станало, че не ми пука. Не мога да си легна и просто да не мисля за това, както той ми каза. Иска ми се просто да му звънна и да му кажа колко съжалявам. Искам да го прегърна и да му кажа, че всичко ще е наред.
Actually, I can't.
Не мога да си позволя да повярвам, че .... дори не мога да го напиша. Предпочитам да е лъжа, предпочитам той да е най-безсърдечното копеле, което може да съществува на Земята, но да е тук... предпочитам да е лъжа. Не искам истината. Не я искам.
No comments:
Post a Comment