actually, i can

They are staring and I know it. And i really feel out of place.

Имам си нова стратегия. Игнорът го оставям на заден план. Ще бъда кучката, за която ме имат. Не знам защо всички си мислят, че съм много 'опасна', когато си набележа някого или ако просто избухна, то веднагически това бива ясно на всички. Не е така, в същност не обичам да показвам наяве истинските си предрасъдъци и дори и някой човек да ми е неприятен, то правя всичко възможно, за да го прикрия, защото не обичам да обиждам или пък да наранявам хората. Но щом всички останали имат различна представа за мен и моите избухвания, то или съм прекалесно за 'разчитане', или просто аз не съм добра в прикриването. И в двата случая това не е добре.
Мисля си, че в последно време самочувствието ми се покачи и имам по-високо мнение за себе си. Това вече е много добре.
Окей, от 20 минути слушам песента на Katy Perry - The One That Got Away и наистина ме натъжи и разплака.