Истината е трудна за изричане и лесна за пренебрегване. Как ми се иска да забравя и да не ми се налага да мисля повече за това. Как ми се иска да изрека тези думи на глас, но знам, че не ми стига куража, за да го направя. Иска ми се да мога да се примиря със ситуацията... или поне да не ми се струва толкова грозна, каквато всъщност е.
Днес почти успях. Почти успях да кажа всичко на мама. Но както винаги не успях. Както винаги се убедих, че и да кажа, каквото имам да казвам, то тя няма да ми повярва. Чисто и просто, всичко е загубена кауза.
Не съм лъжкиня, не. Просто прекрих истината. Не я казах навреме. Премълчах си. Изгубих правото да признавам всичко сега.
I wish I could sing my blues.
But it's really harder than you think. I used to say 'If i was that girl, I would have done this better. I would have put a fight. I would withstand myself.' As I said, I used to say, because now I know that when you're in a situation where you can't fight, can't say even a word about it, you can't be brave. You can't be yourself. You become a coward - someone else.
I've never felt so scared in my life as i was then... But people grow up. I'll grow up and then I'll say everything i want to... then, I'll be myself again.. but 'till then what i am going to do?
BIG BANG - BLUE
No comments:
Post a Comment