it was not a lie

Окей, през последните 2 дни си събирах мислите, а и ми бяха прекалено натоварени, за да мисля за всичко. Общо взето не бе лъжа, но поне не е толкова лошо, колкото си представях, че ще бъде.
90 процента са адски много.
10 процента, също.
Не мога да си представя какъв би бил животът ми ако това се отнасяше за мен. 10 процента шанс да се разболееш от нещо толкова ужасно. Мисълта само ме кара да настръхна.
Не, не се изразих правилно. Той вече е болен. Но има шанс да се оправи - 90 процента.
Честно казано, не искам да мисля повече затова. Може би, това е и причината да не пиша тези 2 дни в блога, не искам да си събера мислите, защото просто и да го направя, това нищо няма да промени.
Както казах и на него, не обичам да нямам контрол над ситуацията, в каквато и да е било. А ако случайно се окажа в такава, намирам най-бързият и ефективен начин да избягам. Сега нищо не се отнася до мен и това ме поставя в ситуация, в която съм страничен наблюдател и нямам думата за нищо. Виждам грешно взетите решения, но дори и да искам да изкажа мнение, и да променя това, не мога.
Остава ми да бъда Слънцето, за което ме има и да бъда там, когато се нуждае от мен. Трябва да му напомням за тези 90 процента, за да осъзнае, че да си оптимист, не е толкова лошо.