1,2,3 … земята се върти…
Имам нужда от повече вечери посветени на нищо друго, но на
приятелски разговор, за каквото и да е, малко алкохол, на фона на неприлична
музика, която те кара да се замислиш за доста неща в най-различни аспекти.
Всичко е както субективно, сюрреалистично, дори и леко
фантасмагорично, но това не е пречка за преплитащите се теми на разговор да
стават все по-увличащи и интригуващи. Понякога, когато се замисля… стигам до
извода, че може би точно тези дни са всичко, което чакаш с нетърпение да се
случи, защото си наясно, че няма как през тези часове на забрава и
ощастливление, да не се чувстваш себе си.
don't know if you're reading this... but you should know that it's about you :D it's hard to say it out loud and you know that this is just the way I am.
me loves you! ^_^
“It's a strange courage
you give me ancient star:
Shine alone in the sunrise
toward which you lend no part!”
― William Carlos Williams
No comments:
Post a Comment