Би било хубаво ако всичко в живота ми бе идеално, но едва ли би било забавно. Думи, които всички в даден период от живота си сме казвали, но до колко това е истина. Забавните моменти не се преценят по това колко трудно е било, за да се стигне до тях, нито пък по сълзите, които си изплакал, само за да се засмееш накрая.
Вчера беше наистина много емоционален и труден ден за мен. Не защото ми се е случило някакво нещастие или пък защото са ми разбили сърцето, не. Просто осъзнах колко много неща мога да изгубя и как почти никога не го оценявам. Всеки път, когато подобна мисъл прехвърчи в съзнанието ми, гледам да я избутам някак си и просто да я забравя, защото не обичам да мисля за подобни неща. Чисто и просто се натъжавам и си мисля как по-достойни от мен хора нямат и една частица от това, което имам аз, и все пак искам още и още.
Дали това ме прави лош човек? Не знам, но със сигурност не се чувствам като добра дъщеря, сестра, внучка и приятелка. Има моменти, когато просто искам да се абстрахирам от всичко, но просто тези тъмни мисли ме засипват и имам чувството, че искат да се удавя в тях.
Но нямам намерение да се чувствам като емо. Тези дни отдавна минаха... не че някога съм била емо, но да. Всичко ще бъде по-добре след този пост, знам. И ще мога да мисля за нещо друго. Просто не и за това.
No comments:
Post a Comment