За час или два отново бях гимназистка. Стоях си излегната на леглото, с лаптопа на колене, слушайки красиви песни, шлаейки се в най-различни сайтове само и само да губя време. Но чувството на пълно спокойствие не ме напусна за нито една секунда. Наистина си е най-хубаво у дома. Точно както си спомням дъждовните, есенни дни от преди няколко години.
Като размишлявам над това ... все едно съм на 30 или 40 години, докато в действителност съм на 20... но усещането, че няма да си върна това, което вече е отлетяло е толкова тегаво и мъчно, сякаш нещо ми сграбчва сърцето и стиска с всичка сила.
И звуча като някое депресирано момиче, а не съм. Просто ми е красиво да си лежа, да слушам музика и лаптопа да ме топли. Красиво ми е да виждам секцията срещу мен, да си мисля за всичките тези книги, които са ме гледали през годините и са ме молили да ги прочета, но до ден днешен ги подминавам. Защото ако ги прочета... няма да остане нищо мистериозно зад техните страници. С години се чудя какво има зад тях. Каква ли магия се таи между страниците...
Но нека си остане мистерия. Така за тях ще си остана малкото момиченце, което ги гледа и се чуди, никога нямащо смелостта да ги прелисти, само и само да запази частица магия и очарование.
No comments:
Post a Comment