my little bird

Днес минах през няколко настроения. През спокойно и преспивно до нервно и агресивно. През 'not caring' до почти ревящо състояние. До съзнанието ми вече достигна и осъзнаването на една доста неприятна мисъл, а именно, че една от най-добрите ми приятелки ще си замине.
Както казват, мъката има 5 етапа.

1 - отричане "не, това няма да се случи.."
2 - гняв "не е честно.. "
3 - договаряне "а не може ли да не е така.."
4 - депресия
5 - приемане

Не мога да съм сигурна дали съм минала през всичките, но наистина ми е трудно. Не мога и не искам да си представям какво ще ми е без нея.Да, идва момент, в който на всички ни се налага да продължим с живота си, но просто мисля, че е прекалено рано. Прекалено е рано да се изправяме срещу трудностите на живота, а за мен разделите са най-трудни, най не желани, най-омразни.Преди малко получих съобщение, че винаги ще си останем заедно, близки, че няма да се забравим, но аз знам много добре, че някой напусне ли жовота ти, никога не се връща.