Ооо,не...ето че пак го правя...Мисля за теб...За всичко това което е...За всичко,което беше и ще бъде...За всичко това...което...някой ден....всеки ден...е и ще бъде различно...
Хъъх...гушка...целувка...усмивка...смигване....ии всичко се повтаря... Ооох,я ми обясни...защоо...всичко е толкова трудно и сложно и глупаво?Най-вече глупаво... Защо аз трябва да съм потърпевша...ноо,не не ме взимай за егоист не е така...просто все така се получа..
Но ето-отново не мога да пропъдя мислите си.Не мога да отпъдя спомена.Не мога да подтисна тъгата.Не мога да замразя болката.Чудя се,а трябва ли да опитвам?Трябва ли да не мисля?Да не чувствам?Да се изгубя?Защото при всяка мисъл за теб,от мен се отделя поне по една част от душата ми.Трябва ли да е така?Трябва ли??
Дали трябва или не трябва..оставям този въпрос на страна...Не мога да си блъскам главата върху едни и същи въпроси,които се въртят около едни и същи мисли...
Но все пак ми става хубаво да си мисля и да си спомням какво съм почувствала,какво съм изпитвала...какво съм искала да е...Една мечта?Един сън?Една приказка?
Но тази мечта е един сън в една прекрасна приказка за толкова малко време...време на което трябва да се радвам до последно...да,радвах седо сега,но искам още.Искам още да мечтая,да сънувам и да вярвам в тази приказка...
И отново стигаме да въпроса,а трябва ли да го искам?Трябва ли да вярвам?Трябва ли да се изгубя?Трябва ли да мечтая?
2 comments:
Разбира се, че трябва. Помисли си колко скучен би бил живота ни, ако ги нямаше приказките, за да ни нашепват за магичното в мечтите и в сънищата и сама ще откриеш отговорите, които търсиш. =)
Ееех,дано =)
Post a Comment