in memory of..."my little sunshine"

"My little sunshine"

Никога няма да забравя тези думи...последните думи...Никога няма да искам да ги забравя...
Защо ли?Може би,защото са единственият ми останал спомен?Единственият спомен,който ми е останал...Колко жалко наистина,нали?
Не е много приятно,да имаш откъснати спомени...да не си спомняш нещо,което усилено се опитваш да си спомниш?Но тогава се питаш...
-"Защо ми е да си спомням?Така няма ли да боли повече?"
Всички така си мислят...
-"Нека не си спомняме....така няма болка..няма сълзи...няма спомени..."
А всъщност така губят всичко,защото точно спомените ни правят,това което сме..във всеки един момент..

"My little sunshine"

Колко далечно ми звучи...дори гласът Му не си спомням вече...но лицето-няма как да го забравя...най-красивото лице,което някога съм виждала,най-прекрасното лице,най-милото,най-грижовното,най-любвеобилното,най-всеотдайното...
Колкото и "най" да кажа,никога няма да мога да го опиша...
А очите?-Същите като моите...но много,много,много по-красиви....
Усмивката....Най-божествената на света....
И все пак...това не са мои спомени...а моменти започетани на снимка...просто един прекрасен уловен момент,който се е запечатал завинаги....И все пак...всичко ми изглежда толкова познато,близко...и толкова далечно...А не искам да е така...

Искам да си спомням всичко!

Искам да чуя всичко!

Искам да усетя всичко!
Искам да имам всичко,което имах...но го изгубих!
Искам...да...е тук...
Но го няма...Няма го...И ме боли...Винаги...

"My little sunshine,I promise...I'll always be here..."

Fireflight-Forever!