Започваме да мислим за това какво е било и какво не е. Къде сме сбъркали, защо сме взели погрешни и напълно безсмислени решения ... защо сме се опитвали да бъдем някои, които не сме ...
Тези мисли, които внезапно и напълно целенасочено се опитват да ни напомнят колко сме слаби, винаги са с нас. Където и да идем ... с когото и да сме ... както и да се опитваме се заблуждаваме и да ги крием от самите себе си, те са там.. чакащи удобен момент, в който да изникнат на повърхността на съзнанието ни. И в същност, точно това ни прави слаби ... безсилието, с което приемаме този факт.
Сега си стоя в стаята и пиша в тетрадката си за "неизказани мисли" и си мисля за времето от преди точно една година. Напълно ясно си спомням всичко. Цялата радост,веселие, загадъчност, ако щете ... всичко онова, което не те оставя нощем да спиш, потънал в мисли...
Хех, бях си обещала вече да не мисля за това .. бях си обещала да продължа напред... Но мислите просто нахлуха в съзнанието ми, без да ми оставят никакъв избор. Без да мога да го предотвратя.
Сигурно е смешно и глупаво да мисля така, но се чувствам предадена от себе си. Предадена от това, че все още допускам тези прословути мисли да ми въздействат. Но от друга страна, като ги оставя да ми покажат, това което искат ... виждам себе си - щастлива. Хах, от кога не съм била истински щастлива ... да не би това, което чувствам сега да е носталгия? Да,май е това..
Преди време "прочетох някъде", че оставиш ли спомените да те завладеят и почувстваш радост от това, то ти вече си С В О Б О Д Е Н!
3 comments:
На всеки му се случва това и понякога чувството е ужасно. Дори не понякога, а почти винаги. Замисляме се какви грешки сме допуснали и си казваме: Ако сега трябва да взема това решение...
Но пък какво щяхме да правим без спомените си?!...
Нормално е да чувстваме носталгия за миналите дни, особено когато тогава сме били щастливи. Кой обаче би чувствам носталгия от дни, в които е бил нещастен?! Никой, нали? (:
Та да... Съгласна съм с това, което си прочела! (: *гуш*
определено е носталгия. а това за спомените е много вярно...
аз мисля, че вече (почти) стигнах до съвършеното състояние, когато съм щастлива като си спомням. и ти можеш... всеки може...
и така (: не се сдухвай, ей! (hug)
Мда,на всеки се случва обаче е гадно, като ти се случи на теб :D:D:D Е,да... аз съм на мнение е, че всеки човек е такъв,какъвто е точно заради спомените си, че те ни изграждат като личности.
Е,да..никой не би изпитвал носталгия към дни, в които е бил нещастен... Но пък от др страна... дали макар да знаеш че тогава си била най-тъжна и унищожена,не би ли искала да върнеш отново времето, за да кажеш неща, които е трябвало /имам предвид да теглиш ма*ните на някои личности :D/ Аз лично мн се ядосвам,че не съм могла да го направя ...иии. ... (angel)
Ааам,Ел.. хих, не съм сдухана... просто размишляваща xD Дано за теб да има разлика,слънце!
Ам,благодаря и на двете за думите
И аз си ви гушкам,ей *sun*
Post a Comment