В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява деня
и блестят върховете на мачтите.
Кораб вдига отново платна
да отплува с вятъра.
А в платната белее една тишина...
Бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта
в топлинаната на устните.
Но намерихме само една тишина...
Всеки копнее да бъде обичан. Всеки тайничко, в някой забутан ъгъл на сърцето си, е забутал това прекрасно чувство,тази емоция, която търпеливо чака подходящият момент, за да избиее на повърхността.
Макар и някои от нас да си мислят, че могат да попречат на това. Използват най-различни средста, с които целят да се предпазят, за да избегнат евентуални усложнения, които биха могли да ги наранят. Същите тези хора си мислят, че като изградят 'стена' около себе си и това ще ги спаси, че би могло да ги съхрани повече. Но не е така. Те просто се крият от света, страхувайки се да излязат от черупката си, т.к, не познават нищо друго освен самотата от това да бъдеш сам. На точно това се стремят да не загубят, своето спокойствие и самота. Спокойствието, което ги предразполага към монотонност,която пък води до тихата самота.
Но ако излезнат от това си състояние тогава какво? Тогава вече тази еднотипност не би била достатъчна! Биха се страхували да са сами, да не бъдат обичани... Биха се страхували от тишината! От същата тази тишина, която преди ги е предразполагала! Същата тази тишина, която е била тяхно спасение!
Страшно е да си сам, но е още по-страшно е това да се страхуваш да обичаш! Но страшното не идва от това,че се страхуваме, а от това,че чисто и просто, прекалено много мислим. Затова от време на време май ще е добре да поемаме рискове, само и само, за да си докажем, че го можем... но дали след това тишината не би била още по-тиха? Още по-самотна?
Ако си струва риска - може би не!
Super Junior - All my heart
Super Junior - L.O.V.E
No comments:
Post a Comment