и какво?

Днес бе прекалено дълъг ден. А не искам дори да си мисля какво ще е утре. Ето,това не исках да ме застига, затова и бях толкова огорчена на миналия си рожден ден. Отговорности. Прекалено е трудно да осъзнаеш, че вече не си този, който си бил допреди няколко месеца, допреди една година. Да, не исках да пораствам, но уви, всеки го прави и аз, за съжаление, не съм изключение от правилото.
А като, че ли вчера имах рожден ден ... толкова бързо измина една година. След 1 седмица ще имам отново 'ден-ден', а какво съм постигнала до сега? Е, освен да се скарам с няколко човека, да ядосам семейството и соу он, не разбирам как мина тази една година.
Не искам да мисля за бъдещето. Нито за миналото. Но мислите сами ме застигат и окопират цялато ми съзнание. Не искам. Но не мога да променя нищо.
Искам да съм малкото момиченце на татко, което седи на дивана и си чака подаръка за Коледа... Искам той да е до мен.
Но уви, живота ми взе толкова много неща,а не счете за нужно да даде нещо в замяна.