промени

Забавно е как други хора ме познават повече, от колкото се познавам аз самата. Малко по малко научавам неща за себе си, промени, които не се усещаха толкова преди, но сега са дотолкова осезаеми, че се питам... от кога съм така? От кога не съм онази, която бях. Но после се сещам, че всички се променяме. Всички преживяваме неща, които малко или много оставят някакъв отпечатък върху нас, мисленето и действията ни.
Преди време размишлявах върху това как хората около мен ми влияят и стигнах до извода, че щом те ми влияят, то по един или друг начин и аз го правя. И аз променям нечие мислене без да го осъзнавам... но не мога да преценя това добре ли е или не ...
Не обичам промените. Не ги обичам. По този начин живота ми показва колко малък и незначителен е един човешки живот в сравнение, например, с Вселената.
Не обичам промените.. не искам да се променям. Искам да си остана онова 6-годишно момиченце, което не познаваше света около себе си, но бе щастлива с това, което има, защото за нея - това бе целият й свят.