Тихи, успокояващи тонове от някоя случайна песен, на фона на приглушена светлина, в компанията на приятел, са едно от най-приятните неща, които може да чуеш или усетиш .. изпиташ .. в дъждовна и спокойна .. нормална .. вечер като тази.
Наистина тази вечер бе една от малкото, през които мога да кажа, че съм си прекарала невероятно. Начина, по който се разбираме само с поглед или кимване. Думите стават излишни, в случаи като този. Усмивките са истински. Жестовете - начин да изразиш чувствата си. Времето сякаш е спряло. Светлините премигват като сенки в нощта. Мелодиите се сменят една след друга, живи, след това лирични, но всичко си е същото. Човекът до теб е същия, погледа, усмивката... Дъждът все още си румоли навън.
И тогава в този момент осъзнаваш колко е хубаво, че не си сам, че споделяш момента с някого. Но аз разбрах нещо друго, разбрах, че не бих искала да бъда с никого другиго, не бих искала цялата тази вълшебност на момента да бъде заменена от други емоции.
Да, осъзнавам колко не-точно-приятелски заприлича този пост, но наистина не е така. Моментът бе толкова вълшебно,приказно магичен не заради някакви несъществуващи романтични чувства, а точно обратното. Бе толкова прекрасно, точно защото бе в компанията на приятел. В неговата компания...
No comments:
Post a Comment