tick tack; time passes by

Веднъж направим ли грешка е разбираемо, но допуснем ли да се случи втори път, това вече е взето решение. Чудно защо ли някои хора обвиняват обстоятелствата за всичко, което им се случва, но не разбират, че със собствените си решения, те стигат до положението, в което, в крайна сметка, се намират. Но да, винаги е по-лесно да обвиняваш някого или нещо, а не да се вгледаш в себе си и да си признаеш грешките. В последната седмица много философски мисли ме налягат и разсъждавам над доста неща, неща, които ме объркват. Проблема е, че съм доста дистанцирана от тях и сякаш размишлявам над неща, до които нямам достъп. Дори не мога да обясня, това което искам да кажа.... доста е дразнещо, в интерес на истината. Остава ми 1 седмица до края на училище. 12 години изпълнени със спомени. 16 дни до първата матура.18 дни до втората.

Напрежението е голямо и не искам да мисля за това, защото колкото повече мисля, толкова повече се натъжавам. Всички около мен се радват "идвали студенстки години".. Иде ми да им се развикам в лицата 'абе, какви студенстки години бе, вие, луди ли сте?', но и да го направя, какво ще променя с това? Разбирам, че времето бързо минава, че от един период трябва да навлезем в друг, че трябва да продължим с живота си ... Но е толкова плашещо... Иска ми се да се скрия от света. Да се скрия и да не трябва да се изправям срещу непознатото. Не искам наистина да дойде времето, в което ще трябва да осъзная, че вече не съм дете, че не мога да се крия, че не мога да остана малка. Shinhwa - Let it go