И все пак не мога да се насиля да мисля отрицателно, да анализирам и да търся недостатъците на даденото положение, в което се намирам в момента. Не мога да изтрия глупавата усмивка от лицето си всеки път щом се сетя за обекта на моите душевни терзания и по някакъв мазохистичен начин, сякаш искам да мисля отрицателно, само и само да мога да се радвам повече на усмивката си.
Но не мога и не искам да мисля само за това какво мога да изгубя. Не искам пак да се поставям на мястото на този, който би могъл да страда. Не искам да мисля за неща, които в края на краищата може въобще да не станат.
Но аз съм си аз. Не мога да спра да мисля. Не мога да спра да анализирам. Да спра да претеглям шансовете на това какво би могло да стане или пък не.
Аз съм си аз и не мога да гледам на света през розови очила, колкото и да ми се иска. А наистина ми се иска,по дяволите,колко ми се иска само.
Иска ми се да не съм аз за малко. Само за няколко минути. Няколко минути, в които нищо няма да е по-важно от усмивката ми и, може би, от това кой ме кара да се усмихвам.
И все пак ... Аз съм си Аз.
4 comments:
Ти си си ти и затова те обичам. Забрави за розовите очила, за шансовете, за размислите. Просто се радвай на момента докато все още не е избягал. Щом нещо те кара да се усмихваш, не бива да бягаш от него, особено когато някак си не ти е толкова далечно. Гушш!
Както казах, много ми се иска .,, но вече не знам как да го направя ... просто .,, нз :s~ всичко ми се вижда една изгубена кауза.
Има нещо адски привлекателно в изгубените каузи. Усмихвай се, пък да става каквото си ще. :)
Новото ми мото - усмивката спасява душата ти! xDDD
Post a Comment