Във всеки човек има нещо от всички хора. Но ако от всеки има по нещо в мен, тогава не губя ли същността си? Не се ли превръщам в срериотип? Тогава моите приятели и неприятели не са ли също стериотипи на мен самата? Защо тогава има хора, които нараняват останалите и получават някакъв вид удоволстие от това? Не нараняват ли по този начин самите себе си?
Най-големият ни враг се крие в нас самите, докато не разберем на какво сме способни ...
No comments:
Post a Comment