гуш

Искам си гушката! Но знам, че няма да я получа ... понякога се чудя защо се измъчвам без да има някаква основателна причина за това .. сама се наранявам, но това чувство, което другите не могат да разберат, дори когато се опитвам да им го обясня, е толкова силно, толкова по-силно от мен и от желанията ми, че просто понякога ми трябват минута или две, за да успокоя сърцето си.

Не мога да обясня наистина какво точно изпитвам ... радост, тъга, желание, унилост, щастие, енергия.. понякога наистина се натъжавам, но тези случаи са рядкост .. в повечето случаи е обратното .. винаги тази, така тайна и в същото време, издайническа усмивка се появява на лицето ми, което е многозначително само по себе си ...

Сега като мисля над това сърцето ми сякаш спира, сякаш някаква ръка се е промъкнала в гръдния ми кош и стиска с всичка сила моето малко, тупкащо сърчице ..

Но аз знам! Сигурна съм, че моята мечта ще се сбъдне и най-накрая ще си получа тази прегръдка .. и то точно от този човек, който искам да ми я даде.