утре

Утре ... денят, който не искам да идва. Не искам да идва, защото е още една стъпка към онова бъдеще, което ме плаши и не искам да идва. Утре, ден, през който ще се лутам из коридорите, търсейки нещо познато, за което да се хвана и да не се пусна. Има дни, в които се убеждавам, че няма нищо страшно, че трябва да съм отворена към новите възможности, че не трябва да бъда страхливката, която в действителност съм, и да се изправя срещу света. Но защо толкова се страхувам от това 'утре'? Защо не мога да последвам собствените си съвети и да постъпя така, както всички правят, защо?
Понякога си мисля колко банални, в същност, са проблемите ми, но какво да направя, такива са.. страховете са си страхове.. не могат да бъдат преодолени току-така.