Забавно е как осъзнаваш доста неща, докато се прибираш самичък по празните улици на малкия град. Осъзнаваш, за кои неща си струва да се бориш и кои е време да пуснеш да се отдалечат от теб. Всички сме егоисти, но просто някои не си го признават.
Трудно е да гледаш как всички около теб подреждат, по един или друг начин живота си, а ти се чудиш по кой път да поемеш.
Бих искала и аз скоро да се осъзная и да си избера накъде да поема, но ми е малко трудно. Не искам да променям нищо в начина си на живот, но времето си тече и малката свобода, която имам се изплъзва между пръстите ми, колкото и да се опитвам да я задържа.
No comments:
Post a Comment