Денят бе прекрасен.
Слънце,море,прекрасен въздух,приятни емоции с подходящите хора.Всичко беше налице докато внезапно,слънцето не се скри,морето се разбушува,приятният въздух замря,а емоциите заедно с хората се бяха скрили някъде на сухо,защото заваля тих,но в и в същото време бурен дъжд.Силни грамотевици взривяваха небето,а ослепяващите светкавици оставяха белега си във вече тъмно-синьото направо черно небе.
Вълните се бушуваха,като че ли не искаха да приемат,че прекрасният ден си е отишъл.А с него и сезона.Лятото малко, по малко изчезваше и вече се появяваше есента.
Есента,със своите хладни,но и приятни вечери.
Да,всички факти бяха на лице,но просто едно тъжно,но и тъй красиво момиче не можеше да го приеме.Това момиче обожаваше лятото.Обожаваше-слънцето,със совоите приятни,гольовни лъчи; морето, със своята прекрасна успокояваща,но и тъй завладяваща топлота и тишина; прекрасния въздух,който те освежава само при едно вдишване; приятните емоции с подходящите хора....е да тях винаги ще си ги има,независимо какъв е сезонът.Е, все пак,защо ли момичето седеше до прозореца и гледаше замислено как малките капки падат и се стичат по прозореца.Наблюзаваше и светкавиците,които раздираха небето,а и чуваше гръмотевиците,които го взривяваха.
Слънце,море,прекрасен въздух,приятни емоции с подходящите хора.Всичко беше налице докато внезапно,слънцето не се скри,морето се разбушува,приятният въздух замря,а емоциите заедно с хората се бяха скрили някъде на сухо,защото заваля тих,но в и в същото време бурен дъжд.Силни грамотевици взривяваха небето,а ослепяващите светкавици оставяха белега си във вече тъмно-синьото направо черно небе.
Вълните се бушуваха,като че ли не искаха да приемат,че прекрасният ден си е отишъл.А с него и сезона.Лятото малко, по малко изчезваше и вече се появяваше есента.
Есента,със своите хладни,но и приятни вечери.
Да,всички факти бяха на лице,но просто едно тъжно,но и тъй красиво момиче не можеше да го приеме.Това момиче обожаваше лятото.Обожаваше-слънцето,със совоите приятни,гольовни лъчи; морето, със своята прекрасна успокояваща,но и тъй завладяваща топлота и тишина; прекрасния въздух,който те освежава само при едно вдишване; приятните емоции с подходящите хора....е да тях винаги ще си ги има,независимо какъв е сезонът.Е, все пак,защо ли момичето седеше до прозореца и гледаше замислено как малките капки падат и се стичат по прозореца.Наблюзаваше и светкавиците,които раздираха небето,а и чуваше гръмотевиците,които го взривяваха.
