You don't even know how very special you are
You're everything good in my life
You leave me breathless.
Dedicated to my only passion and obsession.
Showing posts with label Из "Super Junior". Show all posts
Showing posts with label Из "Super Junior". Show all posts
Friday, November 22, 2013
Sunday, August 26, 2012
just about you - Leeteuk
Loving someone is..not about race, age, and skin color. It’s Just about both of you feeling happiness and love. Then aren’t we in love? Always thankful and I love you..^^
~Leeteuk~ Park Jung-soo
so nice
И вече съм горда студентка - SO NICE! Ха-ха, не че има за какво да се радвам толкова. Ще съм общо взето доста сама. А не исках това да става. Не мога да съм без приятелите си, а ще ми се наложи да бъда. Наистина започвам да осъзнавам какво значи да пораснеш и да загърбиш всичко и всички.
Не мога да разбера на мен ли ми е по-трудно и дали само аз го изживявам така или при всички я има тази непоносима носталгия... Доста кофти е и когато споделя мислите си с някого и този някой ми отвърне 'Е, ще си намериш нови приятели..' и ми се усмихва като пълен идиот. Как да обясня, че не искам да заменям приятелите си, всеки си има някаква, определяща част в живота ми. Е, определено си има и такива без които ще ми е по-лесно ... но ... ги има и тези, които съм свикнала да са покрай мен постоянно...
So nice, indeed~ >__<
Super Junior - No Other
Tuesday, July 3, 2012
Thursday, June 14, 2012
Oops
Добре, че е Donghae, че да ми оправя настроението, когато ми е депресирано. Което ми напомня, че имам най-якият рингтон на света!!!
Super Junior - Opera [DONGHAE's version]
Как да не съм щастлиивааа,беее ???
Super Junior - Oops!
Wednesday, June 6, 2012
even
“Whenever you’re mad or unhappy about something, you should speak out and resolve the problem immediately even if you have to fight.”
Leeteuk
Sunday, June 3, 2012
а сякаш не е.
Окей, мина цяла седмица от бала и все още не мога да се осъзная. Не знам по кой път да поема ... Това звучи адски клиширано,но си е така. Дойде моментът в живота ми, който никога не исках да идва, макар и да бе неизбежен - момента, в който не съм наясно с това какво става.
Мина седмица, а сякаш не е.
Сякаш съм във ваканция и следващият понеделник ще съм на училище, но знам, че не е така. Наистина осъзнавам, че с този период от живота ми бях до тук, но сякаш не е реално.
Damn, i hate that feeling~
Super Junior обаче винаги успяват да ми помогнат ...
Eunhae~
Monday, May 7, 2012
on the other side of the world
И най-накрая доживях денят, в който да чуя по националната ни телевизия за корейски концерт в България.
Нужно ли е дори да казвам колко щастлива бях от този факт?
Нужно ли е дори да споменавам как цяла вечер съм се чудила коя ли група ще поканят?
Нужно ли е дори да изразявам обожанието си към тези хора, които постигнаха невъзможното?!
Все още преговорите не са приключили и знам, че не трябва да се обнадеждавам много за концерта, но щом по новините съобщиха, че ще има .. знаачиии ... сигурно има причина нали?
Аааах, почвам да събирам пари .. дори и безбожно скъп да е билета.. не ме интересува.. там съм ... на първите редове ...
Винаги съм си мислела, че колкото и да е трудно, някой ден ще се добера, някак си, до любимите ми изпълнители .. не знам защо, но имам чувството, че от тази година все повече и повече се доближавам до тази си мечта... нищо, че живея на другия край на света..
Super Junior - Shake it up!
Wednesday, April 18, 2012
my shupas,stand by me
Разглеждах постовете си от изминалите месеци и ми стана много интересно, колко истинно искрени са постовете ми. В смисъл, че не крия мислите си зад милион редове, а напротив,казвам всичко, което имам да си кажа и дотам.
Но по-интересното е, че имам наистина муза да пиша тогава, когато правя някаква асоциация между песен и дадена случка, проблем.
А песните са винаги на Super Junior.
Пределно ясно ми е, че те са моето спасение, но просто наистина ме зарадва простичкият факт, че го осъзнавам все повече и повече!
Иска ми се да кажа нещо умно и философско, но просто май днес не ми е вечер за това, а по-скоро да си изливам чувствата.
Милото ми блогче, сигурно много страдаш, че си попаднало на човек като мен, нерешителен и прекалено объркан в мислите си. Но моля те, не си и помисляй да ме изоставяш!!! xD От личен опит ще ти кажа, че накрая пак ще се върнеш при мен! Хаха.
Super Junior - Super Girl
Tuesday, April 10, 2012
choco
Дните си минават прекалено бързо и дори не усещам как се изнизват, сякаш са вода, изтичаща измежду пръстите ми, а все едно нищо не се е променило, но и не е съвсем същото.
В същност е малко плашещо... а и да не забравяме, че аз се страхувам от времето като цяло. Моите страхове край нямат :D
Но ги има и тези неща, които ме радват и правят щастлива.
Thursday, December 29, 2011
Wednesday, December 28, 2011
tell me goodbye
Моля те, не плачи ...
Искам те толкова силно ...
Обичам те с цялото си сърце ...
I’m so afraid of the time without you!
I don’t need anything else!
Stay by my side!
Шумът от леко румолене се чуваше навсякъде. Прозорците бяха отворени в лятната юлска вечер и дъжда, който се сипеше тихичко, озвучаваше иначе тъй тихата вечер.
Усмихнах се. Не можех да повярвам, че може да съществува истинско щастие, тези редки моменти, в които се събуждаш до човека, когото обичаш толкова силно, че не можеш да дишаш без него. Това бе истинското щастие, когато отвориш очи и първото нещо, което видиш да бъде този човек.
И тогава отворих очи, за да го видя. Да видя Ънхюк, който се бе надвесил над мен и ми се усмихваше с тази негова запазена усмивка, усмивка, която можеше да разтопи сърцата на нищо -неподозиращи непознати, а какво оставаше за мен, влюбеният до уши Донгхе.
- Обичам те, фиши! – прошепна тихичко. Това бе всичко, от което имах нужда, просто да го чуя още веднъж.
В този момент усетих как усмивката ми става все по-голяма и по-голяма. Само мисълта, че е до мен ме изпълваше с щастие.
Но, разбира се, прекрасният момент, трябваше да бъде развален от досадното позвъняване на телефона ми.
- Остави го да си звъни ... остани с мен... не ме оставяй – отново прошепна той, но този път в гласа му се четеше такава тъга, сякаш му отнемаха нещо много ценно.
Вдигнах поглед, за да видя лицето му и това, което видях никак не ми хареса. От най-прекрасната усмивка, на лицето му бе останала само маска. Маска, която ме плашеше.
- Може да е важно ... – и без да губя повече време се обърнах, за да взема телефона от нощното шкафче. – Ало? Хей, Кю, как си?- отговорих най-безгрижно аз. На телефона бе най-добрият ми приятел – Кю, който, както винаги, уцели най-неподходящия момент да се обади само, за да ме попита как съм. Наистина бе досадно. В последно време това бе станало нещо като мисия за него, да ми звъни всеки ден, най-малко по три пъти, за да ме пита „Донгхе, добре ли си?” или другият му любим въпрос „Имаш ли нужда от нещо?”, „Искаш ли да дойда при теб?”, „Справяш ли се?” и т.н., все въпроси, които нямаха никакъв смисъл за мен. Единственото, от което имах нужда бе, човекът до мен, Ънхюк, и той бе с мен, винаги, така че, на всеки един от отговорите отговарях с твърдо „Да”, „Добре съм.” и „Всичко е наред.”
След няколко минути разговорът приключи без дори да обърна голямо внимание на това какво ми говори Кю, просто нямаше смисъл.
- Хей, Хюк, искаш ли да излезем? – попитах с ентусиазъм, бях сигурен, че няма да ми откаже.
- Разбира се, Хае! – и отново любимата ми усмивка озари цялото ми същество. Не мога да си представя какво би било ако някой ден загубя правото да се оглеждам в тези шоколадови на цвят очи или да не мога да видя тази, така затопляща сърцето ми, усмивка. Това би било Ад.
~*~
И ето ни, след няколко часово бродене из улиците на Сеул, в едно топло и уютно кафене.
- Хюк, искаш ли ягодов шейк? Знам, че ти е любим.. – обърнах се към него, докато разглеждах менюто. - Защо по дяволите, има толкова голям избор? – замрънках, като не можах да си избера нищо.
- Здравейте! Какво ще желаете? – една от сервитьорките бе дошла да ни обслужи, като се бе втренчила в мен с многозначителна усмивка. ‘Оо, моля ти се, не ми казвай, че се опитва да ме сваля пред Хюк?’ бе всичко, за което можех да си мисля в този момент.
Бързо погледнах към Хюк, който от своя страна ми се усмихваше отсреща. Това бе всичко, от което се нуждаех. Усмихнах му се и аз и се обърнах към досадната сервитьорка.
- Два ягодови шейка, моля. – бе всичко, което исках. Все пак това обичаше моят Хюк, значи и аз го обичам. От известно време си поръчвах винаги каквото пие и Хюк, а преди мразех да го правя. Преди си мислех, че трябва всеки да е индивидуален, за да може да се различава от останалите. Да, всички си мислеха, че аз съм егоист, който не мисли и не се нуждае от нищо друго освен себе си, но от както Хюк се появи в живота ми, малко по-малко всичко започна да се върти около него. А в последно време всичко това се засили. Може би това означаваше и любовта? –Да се откажеш от себе си в името на нещо по-голямо, а именно, човека до теб. Желанието винаги да сте заедно и никога да не се разделяте. Да,определено това бе любов. Или нещо по-силно?
- Хае,за какво мислиш? – попита внезапно той, докато прокарваше небрежно ръка през русолявата си коса. Ах, колко обичах да правя точно това същото движение, само че с моите собствени ръце, да прокарвам внимателно пръсти през гъстите му кичури.
- Мисля за теб. Както винаги. Мисля си за това, че не мога да си представя живота без теб. За това, че не искам дори да си представям какво би било .. Ад на Земята. – отвърнах с неприсъща за мен прямота и тъга.
В този момент исках само и единствено да го прегърна. Имах нужда само от това. Защо тези мисли ми се въртяха в главата точно, когато бях най-щастлив? Защо?
- Господине,поръчката Ви. – и внезапно пред мен се озоваха две чаши. ‘Какво обслужване само!’, възмутих се аз. За втори път днес тази невъзпитана сервитьорка пренебрегваше Ънхюк, но той не изглеждаше ни най-малко засегнат от това, вместо това продължаваше да ми се усмихва от другара страна на масата.
Тъкмо, когато се готвех да споделя някои от мислите си с невъзпитаната сервитьорка за това как трябва да се обслужват лоялните клиенти, една жена и малкото й момиченце минаваха покрай масата.
- Мамо, мамо ... защо този мъж има две чаши на масата си щом е сам? – това ме накара да се обърна към детето. То ме погледна с любопитните си очи, а аз не можех да разбера за какво говори. Но както винаги просто се обърнах и се престорих, че не става въпрос за мен. Не чух отговора на майката. Не ме интересуваше. Не исках да чувам. Не трябваше да го чувам.
Тогава усетих това чувство, което малко по малко се бе загнездило в душата ми, това чувство, което все едно ме разкъсваше отвътре на милиони части. Очите ми се насълзиха, а дори не знаех защо?
Погледнах към Хюк. Той отново ми се усмихваше. Гледаше ме право в очите. И тогава се успокоих. От това имах нужда. Това бе моето спасение. Моето изкупление.
Не можех да стоя повече тук, имах чувството, че се задушавам. Трябваше да се прибера. Трябваше да се прибера в нашето убежище. Там, където хората нямаше да ни гледат подозрително. Там където щяхме да сме само аз и той. Само двамата.
Без дори да платя сметката, станах и се затичах към нашият апартамент. Трябваше да стигна до там. Трябваше да се прибера възможно най-бързо. Дъждът все още не бе спрял и ме намокри, но това нямаше никакво значение. Исках да се прибера по-бързо. Трябваше.... А това ужасно чувство все още бе там, все още ме изяждаше отвътре. Какво ставаше, не можех да разбера. Нищо не можех да разбера вече. Целият свят ми бе като в мъгла. Затова и трябваше да се прибера. Там всичко си бе по-старо му.
Отворих вратата и веднага се затичах към спалнята. Дори не си направих труда да затворя или заключа вратата. Нямаше значение. И тогава го видях. Лежеше на леглото и ми се усмихваше. С тази замечтана усмивка, която можеше да накара всяко сърце да се разтупка с такава скорост, че да докара инфаркт на невинната жертва.
Въздъхнах. Той бе тук. Бе тук и ме чакаше, както винаги.
Приближих се и седнах на ръба на леглото, взирайки се в него. Внимателно, сякаш, за да не го нараня се пресегнах, за да го погаля, но единственото, което ръката ми докосна бе материята на леглото. Наведох се, за да го целуна, но устните ми така и не достигнаха неговите, единственото, което целунах бе възглавницата.
- Не ме оставяй ... Не ми казвай сбогом ... – прошепнах тихичко, надявайки се, че думите му ще го достигнат. Когато отворих очи той продължаваше да ми се усмихва с цялата нежност на света.
From the moment you left me, i no longer exist
My heart hurts so bad
Now that i’m alone, i wipe my tears with bare hands
You’re where i’m supposed to be, i can never go anywhere else
Please stay by my side
Without you, i can’t be brave
Искам те толкова силно ...
Обичам те с цялото си сърце ...
I’m so afraid of the time without you!
I don’t need anything else!
Stay by my side!
Шумът от леко румолене се чуваше навсякъде. Прозорците бяха отворени в лятната юлска вечер и дъжда, който се сипеше тихичко, озвучаваше иначе тъй тихата вечер.
Усмихнах се. Не можех да повярвам, че може да съществува истинско щастие, тези редки моменти, в които се събуждаш до човека, когото обичаш толкова силно, че не можеш да дишаш без него. Това бе истинското щастие, когато отвориш очи и първото нещо, което видиш да бъде този човек.
И тогава отворих очи, за да го видя. Да видя Ънхюк, който се бе надвесил над мен и ми се усмихваше с тази негова запазена усмивка, усмивка, която можеше да разтопи сърцата на нищо -неподозиращи непознати, а какво оставаше за мен, влюбеният до уши Донгхе.
- Обичам те, фиши! – прошепна тихичко. Това бе всичко, от което имах нужда, просто да го чуя още веднъж.
В този момент усетих как усмивката ми става все по-голяма и по-голяма. Само мисълта, че е до мен ме изпълваше с щастие.
Но, разбира се, прекрасният момент, трябваше да бъде развален от досадното позвъняване на телефона ми.
- Остави го да си звъни ... остани с мен... не ме оставяй – отново прошепна той, но този път в гласа му се четеше такава тъга, сякаш му отнемаха нещо много ценно.
Вдигнах поглед, за да видя лицето му и това, което видях никак не ми хареса. От най-прекрасната усмивка, на лицето му бе останала само маска. Маска, която ме плашеше.
- Може да е важно ... – и без да губя повече време се обърнах, за да взема телефона от нощното шкафче. – Ало? Хей, Кю, как си?- отговорих най-безгрижно аз. На телефона бе най-добрият ми приятел – Кю, който, както винаги, уцели най-неподходящия момент да се обади само, за да ме попита как съм. Наистина бе досадно. В последно време това бе станало нещо като мисия за него, да ми звъни всеки ден, най-малко по три пъти, за да ме пита „Донгхе, добре ли си?” или другият му любим въпрос „Имаш ли нужда от нещо?”, „Искаш ли да дойда при теб?”, „Справяш ли се?” и т.н., все въпроси, които нямаха никакъв смисъл за мен. Единственото, от което имах нужда бе, човекът до мен, Ънхюк, и той бе с мен, винаги, така че, на всеки един от отговорите отговарях с твърдо „Да”, „Добре съм.” и „Всичко е наред.”
След няколко минути разговорът приключи без дори да обърна голямо внимание на това какво ми говори Кю, просто нямаше смисъл.
- Хей, Хюк, искаш ли да излезем? – попитах с ентусиазъм, бях сигурен, че няма да ми откаже.
- Разбира се, Хае! – и отново любимата ми усмивка озари цялото ми същество. Не мога да си представя какво би било ако някой ден загубя правото да се оглеждам в тези шоколадови на цвят очи или да не мога да видя тази, така затопляща сърцето ми, усмивка. Това би било Ад.
~*~
И ето ни, след няколко часово бродене из улиците на Сеул, в едно топло и уютно кафене.
- Хюк, искаш ли ягодов шейк? Знам, че ти е любим.. – обърнах се към него, докато разглеждах менюто. - Защо по дяволите, има толкова голям избор? – замрънках, като не можах да си избера нищо.
- Здравейте! Какво ще желаете? – една от сервитьорките бе дошла да ни обслужи, като се бе втренчила в мен с многозначителна усмивка. ‘Оо, моля ти се, не ми казвай, че се опитва да ме сваля пред Хюк?’ бе всичко, за което можех да си мисля в този момент.
Бързо погледнах към Хюк, който от своя страна ми се усмихваше отсреща. Това бе всичко, от което се нуждаех. Усмихнах му се и аз и се обърнах към досадната сервитьорка.
- Два ягодови шейка, моля. – бе всичко, което исках. Все пак това обичаше моят Хюк, значи и аз го обичам. От известно време си поръчвах винаги каквото пие и Хюк, а преди мразех да го правя. Преди си мислех, че трябва всеки да е индивидуален, за да може да се различава от останалите. Да, всички си мислеха, че аз съм егоист, който не мисли и не се нуждае от нищо друго освен себе си, но от както Хюк се появи в живота ми, малко по-малко всичко започна да се върти около него. А в последно време всичко това се засили. Може би това означаваше и любовта? –Да се откажеш от себе си в името на нещо по-голямо, а именно, човека до теб. Желанието винаги да сте заедно и никога да не се разделяте. Да,определено това бе любов. Или нещо по-силно?
- Хае,за какво мислиш? – попита внезапно той, докато прокарваше небрежно ръка през русолявата си коса. Ах, колко обичах да правя точно това същото движение, само че с моите собствени ръце, да прокарвам внимателно пръсти през гъстите му кичури.
- Мисля за теб. Както винаги. Мисля си за това, че не мога да си представя живота без теб. За това, че не искам дори да си представям какво би било .. Ад на Земята. – отвърнах с неприсъща за мен прямота и тъга.
В този момент исках само и единствено да го прегърна. Имах нужда само от това. Защо тези мисли ми се въртяха в главата точно, когато бях най-щастлив? Защо?
- Господине,поръчката Ви. – и внезапно пред мен се озоваха две чаши. ‘Какво обслужване само!’, възмутих се аз. За втори път днес тази невъзпитана сервитьорка пренебрегваше Ънхюк, но той не изглеждаше ни най-малко засегнат от това, вместо това продължаваше да ми се усмихва от другара страна на масата.
Тъкмо, когато се готвех да споделя някои от мислите си с невъзпитаната сервитьорка за това как трябва да се обслужват лоялните клиенти, една жена и малкото й момиченце минаваха покрай масата.
- Мамо, мамо ... защо този мъж има две чаши на масата си щом е сам? – това ме накара да се обърна към детето. То ме погледна с любопитните си очи, а аз не можех да разбера за какво говори. Но както винаги просто се обърнах и се престорих, че не става въпрос за мен. Не чух отговора на майката. Не ме интересуваше. Не исках да чувам. Не трябваше да го чувам.
Тогава усетих това чувство, което малко по малко се бе загнездило в душата ми, това чувство, което все едно ме разкъсваше отвътре на милиони части. Очите ми се насълзиха, а дори не знаех защо?
Погледнах към Хюк. Той отново ми се усмихваше. Гледаше ме право в очите. И тогава се успокоих. От това имах нужда. Това бе моето спасение. Моето изкупление.
Не можех да стоя повече тук, имах чувството, че се задушавам. Трябваше да се прибера. Трябваше да се прибера в нашето убежище. Там, където хората нямаше да ни гледат подозрително. Там където щяхме да сме само аз и той. Само двамата.
Без дори да платя сметката, станах и се затичах към нашият апартамент. Трябваше да стигна до там. Трябваше да се прибера възможно най-бързо. Дъждът все още не бе спрял и ме намокри, но това нямаше никакво значение. Исках да се прибера по-бързо. Трябваше.... А това ужасно чувство все още бе там, все още ме изяждаше отвътре. Какво ставаше, не можех да разбера. Нищо не можех да разбера вече. Целият свят ми бе като в мъгла. Затова и трябваше да се прибера. Там всичко си бе по-старо му.
Отворих вратата и веднага се затичах към спалнята. Дори не си направих труда да затворя или заключа вратата. Нямаше значение. И тогава го видях. Лежеше на леглото и ми се усмихваше. С тази замечтана усмивка, която можеше да накара всяко сърце да се разтупка с такава скорост, че да докара инфаркт на невинната жертва.
Въздъхнах. Той бе тук. Бе тук и ме чакаше, както винаги.
Приближих се и седнах на ръба на леглото, взирайки се в него. Внимателно, сякаш, за да не го нараня се пресегнах, за да го погаля, но единственото, което ръката ми докосна бе материята на леглото. Наведох се, за да го целуна, но устните ми така и не достигнаха неговите, единственото, което целунах бе възглавницата.
- Не ме оставяй ... Не ми казвай сбогом ... – прошепнах тихичко, надявайки се, че думите му ще го достигнат. Когато отворих очи той продължаваше да ми се усмихва с цялата нежност на света.
From the moment you left me, i no longer exist
My heart hurts so bad
Now that i’m alone, i wipe my tears with bare hands
You’re where i’m supposed to be, i can never go anywhere else
Please stay by my side
Without you, i can’t be brave
Sunday, December 25, 2011
Saturday, December 24, 2011
Бъдни вечер
Бъдни вечер. Време, през което да бъдем с най-близките си, семейството. Време, през което сме неподправено щастливи.
През това време на годината се чувствам най-щастлива,но не само защото сме цялото семейство, а защото магията, която отсъства през останалото време, се усеща най-силно. Магията на истинската обич.
Super Junior - Snow White
Monday, December 19, 2011
сготви с усмивка, подари надежда
Нямам търпение да стане утре! Най-накрая ще си преставим проекта и всичко ще мине. Естествено няма как да мине през проблеми, знам го, но просто не искам да са прекалено големи и сериозни. :D Но съм сигурна, че всичко ще мине супер, няма начин просто.. иначе защо се бъхтихме толкова много??
Само се надявам наистина да успеем да съберем парички за дечицата ..
"Сготви с усмивка, подари надежда."
Поне ще се забавляваме на макс утре. Това е важното.
А сега ще лягам, за да мога да стана сутринта, не трябва да се успивам. А не мога да ставам навреме, винаги закъснявам и всички го знаят. Просто трябва да опровергая всичко казано до тук, нали? Ще си стана навреме и ще отида първа, това е плана! Но защо ли малко се съмнявам, че наистина ще стане така,по-скоро ще се успя, ще бързам като луда, и все пак ще закъснея, и ще пристигна последна. Да, това повече ми прилича. Хахах. И все пак съм си на принципа- " Аз никога не закъснявам, просто отивам, когато ми е удобно!" Кекек!
Super Junior - Shake it up! [remix ver.]
Sunday, December 18, 2011
EverLasting Friend
ELF: KangTeuk е любимата ми двойка!
Еunhyuk: EunHae!
Kyuhyun: KyuTeuk! Или КyuHyuk, KyuHae, KangKyu, KyuMin!
Еunhyuk: Хей!
ЕLF: Оппа си е легнал. В страната на сънищата ли си вече?
Donghae: Сега се подготвям да вляза там, затова нека се видим в сънищата ми?
ЕLF: Кого харесваш повече - лидер оппа или ЕLF?
Sungmin: Всъщност харесвам лидер хюнг повече!!! Защото обичам ЕLF...
ЕLF: Истина ли че е Sungmin-оппа е вампир? Само феновете остаряват...
Sungmin: Упс! Хвана ме...
ЕLF: Във фризьорския салон съм, но ми е толкова скучно, скучно.... скучно. Моля те, играй си с мен.
Kyuhyun: Да ти приличам на човек, който има време да си играе с теб, когато ти е скучно? Кой ме предаде?
ЕLF: Yesing оппа, твой секси глас е най-хубав! РАзтапям се, когато го чуя~
Kyuhyun: ЛЪЖКИНЯ! Aко се разтапяше сега нямаше да си тук!
ЕLF: Оппа~ Не мога да понасям да те виждам с други момичета! Мъртва съм!
Kyuhyun: Господ да те благослови в Рая~
ЕLF: Не мога да спя, заради тези комари! Дай им един урок!
Donhae: Изпрати им адреса и имената им! Ще им дам да се разберат!!
ЕLF: Прочете ли писмото ми?
Leeteuk: Разбира се.
ЕLF: Но аз не съм ти изпращала..
Super Junior - SUPERMAN~
Еunhyuk: EunHae!
Kyuhyun: KyuTeuk! Или КyuHyuk, KyuHae, KangKyu, KyuMin!
Еunhyuk: Хей!
ЕLF: Оппа си е легнал. В страната на сънищата ли си вече?
Donghae: Сега се подготвям да вляза там, затова нека се видим в сънищата ми?
ЕLF: Кого харесваш повече - лидер оппа или ЕLF?
Sungmin: Всъщност харесвам лидер хюнг повече!!! Защото обичам ЕLF...
ЕLF: Истина ли че е Sungmin-оппа е вампир? Само феновете остаряват...
Sungmin: Упс! Хвана ме...
ЕLF: Във фризьорския салон съм, но ми е толкова скучно, скучно.... скучно. Моля те, играй си с мен.
Kyuhyun: Да ти приличам на човек, който има време да си играе с теб, когато ти е скучно? Кой ме предаде?
ЕLF: Yesing оппа, твой секси глас е най-хубав! РАзтапям се, когато го чуя~
Kyuhyun: ЛЪЖКИНЯ! Aко се разтапяше сега нямаше да си тук!
ЕLF: Оппа~ Не мога да понасям да те виждам с други момичета! Мъртва съм!
Kyuhyun: Господ да те благослови в Рая~
ЕLF: Не мога да спя, заради тези комари! Дай им един урок!
Donhae: Изпрати им адреса и имената им! Ще им дам да се разберат!!
ЕLF: Прочете ли писмото ми?
Leeteuk: Разбира се.
ЕLF: Но аз не съм ти изпращала..
Super Junior - SUPERMAN~
Friday, December 16, 2011
Oppa, Oppa
EUNHAE - OPPA, OPPA! OH MMY GOSHHH! WHEN I SAY DONGHAE YOU SAY 'OPPA'! WHEN I SAY EYUNHYUK YOU SAY 'OPPA'! WHEN WE SAY 'SUJU' YOU SAY OPPA,OPPA! EUNHAE OPPPAAAA!!!
Wednesday, December 14, 2011
no other
Усмивка. Не мога да спра да се усмихвам и всичко е заради Lee Hyukjae! Monkey ^_^
~You and i look so fine~
Super Junior - No Other
Tuesday, December 13, 2011
Santa U Are The One
CHRISTMAS IS FINALLY HERE!
IT'S TIME TO CELEBRATE CAUSE YOU MAKE A BETTER WORLD YEAR AFTER YEAR!
SUPER JUNIOR - SANTA U ARE THE ONE!
Subscribe to:
Posts (Atom)