maybe

foskfpksdof

Е,съживих се след известно време... Наистина тази вечер бе невероятна ... Балната вечер! Дори не мога да опиша колко готино си прекарах.

Hey .. this is crazy ~ ^_^

the day

И големият ден най-накрая дойде ... Не мога да повярвам, че след само няколко часа и всичко ще е приключило ... Балът ...




Само аз си знам как ми въздейства тази песен ...

smile

Did you ever stop to think, and forget to start again?
Winnie the Pooh ~

Don't underestimate the value of Doing Nothing, of just going along, listening to all the things you can't hear, and not bothering.

~Winnie the Pooh~

“When late morning rolls around and you're feeling a bit out of sorts, don't worry; you're probably just a little eleven o'clockish.”

~Winnie the Pooh~

Jay Park - BODY2BODY

no end

This is Forever Friendship.
When you're down,
and the world seems dark and empty,
Your forever friend lifts you up in spirit
and makes that dark and empty world
suddenly seem bright and full.
Your forever friend gets you through
the hard times, the sad times,
and the confused times.
Your forever friend holds your hand
and tells you that
everything is going to be okay.
And if you find such a friend,
you feel happy and complete,
because you need not worry.
You have a forever friend for life,
and forever has no end.

bad girls

Live fast, die young bad girls do it well .,, Get back, get down .,, Pull me closer if you think you can hang.. hands up, hands tied, don't go screaming if I blow you with a bang .,, Going up to bitch, leavin' boys behind 'cause it's illegal just to kill .,,

no net???? whyyy???

The worst week in my life! No internet, at all ... there was a storm .. and guess what? MY INTERNET DIED! And i won't have my personal time on my computer for awhile..you'll ask why ., because i have to share it with my brother now when the ruter has died! -___- myy poor, poor, pooor mind!
I won't be able to check my last.fm, my fave stories .. ahh, i won't be able to watch videos in youtube .,, i'm just doomed..
WHY? WHYYY?
I know i sound like some i-net-addict ... but i guess i am .. i am not able to think without internet ... well, that's a lie ... but still ...
I'm writing from my best friend, Iva, and i'm now on her laptop .. and i'm so happy now . but i know, once i am back at home .. i won't be ablee .. cause my brother is a damon!!!
Yeah, i knowww .,,
I sound like an internet-addict...

on the other side of the world

И най-накрая доживях денят, в който да чуя по националната ни телевизия за корейски концерт в България.
Нужно ли е дори да казвам колко щастлива бях от този факт?
Нужно ли е дори да споменавам как цяла вечер съм се чудила коя ли група ще поканят?
Нужно ли е дори да изразявам обожанието си към тези хора, които постигнаха невъзможното?!
Все още преговорите не са приключили и знам, че не трябва да се обнадеждавам много за концерта, но щом по новините съобщиха, че ще има .. знаачиии ... сигурно има причина нали?
Аааах, почвам да събирам пари .. дори и безбожно скъп да е билета.. не ме интересува.. там съм ... на първите редове ...
Винаги съм си мислела, че колкото и да е трудно, някой ден ще се добера, някак си, до любимите ми изпълнители .. не знам защо, но имам чувството, че от тази година все повече и повече се доближавам до тази си мечта... нищо, че живея на другия край на света..

Super Junior - Shake it up!

tick tack; time passes by

Веднъж направим ли грешка е разбираемо, но допуснем ли да се случи втори път, това вече е взето решение. Чудно защо ли някои хора обвиняват обстоятелствата за всичко, което им се случва, но не разбират, че със собствените си решения, те стигат до положението, в което, в крайна сметка, се намират. Но да, винаги е по-лесно да обвиняваш някого или нещо, а не да се вгледаш в себе си и да си признаеш грешките. В последната седмица много философски мисли ме налягат и разсъждавам над доста неща, неща, които ме объркват. Проблема е, че съм доста дистанцирана от тях и сякаш размишлявам над неща, до които нямам достъп. Дори не мога да обясня, това което искам да кажа.... доста е дразнещо, в интерес на истината. Остава ми 1 седмица до края на училище. 12 години изпълнени със спомени. 16 дни до първата матура.18 дни до втората.

Напрежението е голямо и не искам да мисля за това, защото колкото повече мисля, толкова повече се натъжавам. Всички около мен се радват "идвали студенстки години".. Иде ми да им се развикам в лицата 'абе, какви студенстки години бе, вие, луди ли сте?', но и да го направя, какво ще променя с това? Разбирам, че времето бързо минава, че от един период трябва да навлезем в друг, че трябва да продължим с живота си ... Но е толкова плашещо... Иска ми се да се скрия от света. Да се скрия и да не трябва да се изправям срещу непознатото. Не искам наистина да дойде времето, в което ще трябва да осъзная, че вече не съм дете, че не мога да се крия, че не мога да остана малка. Shinhwa - Let it go