Thursday, December 29, 2011
rain
You, ah, you have a bit of rain on your cheeks ... It's definitely raining, though there isn’t a cloud in the sky....
Wednesday, December 28, 2011
tell me goodbye
Моля те, не плачи ...
Искам те толкова силно ...
Обичам те с цялото си сърце ...
I’m so afraid of the time without you!
I don’t need anything else!
Stay by my side!
Шумът от леко румолене се чуваше навсякъде. Прозорците бяха отворени в лятната юлска вечер и дъжда, който се сипеше тихичко, озвучаваше иначе тъй тихата вечер.
Усмихнах се. Не можех да повярвам, че може да съществува истинско щастие, тези редки моменти, в които се събуждаш до човека, когото обичаш толкова силно, че не можеш да дишаш без него. Това бе истинското щастие, когато отвориш очи и първото нещо, което видиш да бъде този човек.
И тогава отворих очи, за да го видя. Да видя Ънхюк, който се бе надвесил над мен и ми се усмихваше с тази негова запазена усмивка, усмивка, която можеше да разтопи сърцата на нищо -неподозиращи непознати, а какво оставаше за мен, влюбеният до уши Донгхе.
- Обичам те, фиши! – прошепна тихичко. Това бе всичко, от което имах нужда, просто да го чуя още веднъж.
В този момент усетих как усмивката ми става все по-голяма и по-голяма. Само мисълта, че е до мен ме изпълваше с щастие.
Но, разбира се, прекрасният момент, трябваше да бъде развален от досадното позвъняване на телефона ми.
- Остави го да си звъни ... остани с мен... не ме оставяй – отново прошепна той, но този път в гласа му се четеше такава тъга, сякаш му отнемаха нещо много ценно.
Вдигнах поглед, за да видя лицето му и това, което видях никак не ми хареса. От най-прекрасната усмивка, на лицето му бе останала само маска. Маска, която ме плашеше.
- Може да е важно ... – и без да губя повече време се обърнах, за да взема телефона от нощното шкафче. – Ало? Хей, Кю, как си?- отговорих най-безгрижно аз. На телефона бе най-добрият ми приятел – Кю, който, както винаги, уцели най-неподходящия момент да се обади само, за да ме попита как съм. Наистина бе досадно. В последно време това бе станало нещо като мисия за него, да ми звъни всеки ден, най-малко по три пъти, за да ме пита „Донгхе, добре ли си?” или другият му любим въпрос „Имаш ли нужда от нещо?”, „Искаш ли да дойда при теб?”, „Справяш ли се?” и т.н., все въпроси, които нямаха никакъв смисъл за мен. Единственото, от което имах нужда бе, човекът до мен, Ънхюк, и той бе с мен, винаги, така че, на всеки един от отговорите отговарях с твърдо „Да”, „Добре съм.” и „Всичко е наред.”
След няколко минути разговорът приключи без дори да обърна голямо внимание на това какво ми говори Кю, просто нямаше смисъл.
- Хей, Хюк, искаш ли да излезем? – попитах с ентусиазъм, бях сигурен, че няма да ми откаже.
- Разбира се, Хае! – и отново любимата ми усмивка озари цялото ми същество. Не мога да си представя какво би било ако някой ден загубя правото да се оглеждам в тези шоколадови на цвят очи или да не мога да видя тази, така затопляща сърцето ми, усмивка. Това би било Ад.
~*~
И ето ни, след няколко часово бродене из улиците на Сеул, в едно топло и уютно кафене.
- Хюк, искаш ли ягодов шейк? Знам, че ти е любим.. – обърнах се към него, докато разглеждах менюто. - Защо по дяволите, има толкова голям избор? – замрънках, като не можах да си избера нищо.
- Здравейте! Какво ще желаете? – една от сервитьорките бе дошла да ни обслужи, като се бе втренчила в мен с многозначителна усмивка. ‘Оо, моля ти се, не ми казвай, че се опитва да ме сваля пред Хюк?’ бе всичко, за което можех да си мисля в този момент.
Бързо погледнах към Хюк, който от своя страна ми се усмихваше отсреща. Това бе всичко, от което се нуждаех. Усмихнах му се и аз и се обърнах към досадната сервитьорка.
- Два ягодови шейка, моля. – бе всичко, което исках. Все пак това обичаше моят Хюк, значи и аз го обичам. От известно време си поръчвах винаги каквото пие и Хюк, а преди мразех да го правя. Преди си мислех, че трябва всеки да е индивидуален, за да може да се различава от останалите. Да, всички си мислеха, че аз съм егоист, който не мисли и не се нуждае от нищо друго освен себе си, но от както Хюк се появи в живота ми, малко по-малко всичко започна да се върти около него. А в последно време всичко това се засили. Може би това означаваше и любовта? –Да се откажеш от себе си в името на нещо по-голямо, а именно, човека до теб. Желанието винаги да сте заедно и никога да не се разделяте. Да,определено това бе любов. Или нещо по-силно?
- Хае,за какво мислиш? – попита внезапно той, докато прокарваше небрежно ръка през русолявата си коса. Ах, колко обичах да правя точно това същото движение, само че с моите собствени ръце, да прокарвам внимателно пръсти през гъстите му кичури.
- Мисля за теб. Както винаги. Мисля си за това, че не мога да си представя живота без теб. За това, че не искам дори да си представям какво би било .. Ад на Земята. – отвърнах с неприсъща за мен прямота и тъга.
В този момент исках само и единствено да го прегърна. Имах нужда само от това. Защо тези мисли ми се въртяха в главата точно, когато бях най-щастлив? Защо?
- Господине,поръчката Ви. – и внезапно пред мен се озоваха две чаши. ‘Какво обслужване само!’, възмутих се аз. За втори път днес тази невъзпитана сервитьорка пренебрегваше Ънхюк, но той не изглеждаше ни най-малко засегнат от това, вместо това продължаваше да ми се усмихва от другара страна на масата.
Тъкмо, когато се готвех да споделя някои от мислите си с невъзпитаната сервитьорка за това как трябва да се обслужват лоялните клиенти, една жена и малкото й момиченце минаваха покрай масата.
- Мамо, мамо ... защо този мъж има две чаши на масата си щом е сам? – това ме накара да се обърна към детето. То ме погледна с любопитните си очи, а аз не можех да разбера за какво говори. Но както винаги просто се обърнах и се престорих, че не става въпрос за мен. Не чух отговора на майката. Не ме интересуваше. Не исках да чувам. Не трябваше да го чувам.
Тогава усетих това чувство, което малко по малко се бе загнездило в душата ми, това чувство, което все едно ме разкъсваше отвътре на милиони части. Очите ми се насълзиха, а дори не знаех защо?
Погледнах към Хюк. Той отново ми се усмихваше. Гледаше ме право в очите. И тогава се успокоих. От това имах нужда. Това бе моето спасение. Моето изкупление.
Не можех да стоя повече тук, имах чувството, че се задушавам. Трябваше да се прибера. Трябваше да се прибера в нашето убежище. Там, където хората нямаше да ни гледат подозрително. Там където щяхме да сме само аз и той. Само двамата.
Без дори да платя сметката, станах и се затичах към нашият апартамент. Трябваше да стигна до там. Трябваше да се прибера възможно най-бързо. Дъждът все още не бе спрял и ме намокри, но това нямаше никакво значение. Исках да се прибера по-бързо. Трябваше.... А това ужасно чувство все още бе там, все още ме изяждаше отвътре. Какво ставаше, не можех да разбера. Нищо не можех да разбера вече. Целият свят ми бе като в мъгла. Затова и трябваше да се прибера. Там всичко си бе по-старо му.
Отворих вратата и веднага се затичах към спалнята. Дори не си направих труда да затворя или заключа вратата. Нямаше значение. И тогава го видях. Лежеше на леглото и ми се усмихваше. С тази замечтана усмивка, която можеше да накара всяко сърце да се разтупка с такава скорост, че да докара инфаркт на невинната жертва.
Въздъхнах. Той бе тук. Бе тук и ме чакаше, както винаги.
Приближих се и седнах на ръба на леглото, взирайки се в него. Внимателно, сякаш, за да не го нараня се пресегнах, за да го погаля, но единственото, което ръката ми докосна бе материята на леглото. Наведох се, за да го целуна, но устните ми така и не достигнаха неговите, единственото, което целунах бе възглавницата.
- Не ме оставяй ... Не ми казвай сбогом ... – прошепнах тихичко, надявайки се, че думите му ще го достигнат. Когато отворих очи той продължаваше да ми се усмихва с цялата нежност на света.
From the moment you left me, i no longer exist
My heart hurts so bad
Now that i’m alone, i wipe my tears with bare hands
You’re where i’m supposed to be, i can never go anywhere else
Please stay by my side
Without you, i can’t be brave
Искам те толкова силно ...
Обичам те с цялото си сърце ...
I’m so afraid of the time without you!
I don’t need anything else!
Stay by my side!
Шумът от леко румолене се чуваше навсякъде. Прозорците бяха отворени в лятната юлска вечер и дъжда, който се сипеше тихичко, озвучаваше иначе тъй тихата вечер.
Усмихнах се. Не можех да повярвам, че може да съществува истинско щастие, тези редки моменти, в които се събуждаш до човека, когото обичаш толкова силно, че не можеш да дишаш без него. Това бе истинското щастие, когато отвориш очи и първото нещо, което видиш да бъде този човек.
И тогава отворих очи, за да го видя. Да видя Ънхюк, който се бе надвесил над мен и ми се усмихваше с тази негова запазена усмивка, усмивка, която можеше да разтопи сърцата на нищо -неподозиращи непознати, а какво оставаше за мен, влюбеният до уши Донгхе.
- Обичам те, фиши! – прошепна тихичко. Това бе всичко, от което имах нужда, просто да го чуя още веднъж.
В този момент усетих как усмивката ми става все по-голяма и по-голяма. Само мисълта, че е до мен ме изпълваше с щастие.
Но, разбира се, прекрасният момент, трябваше да бъде развален от досадното позвъняване на телефона ми.
- Остави го да си звъни ... остани с мен... не ме оставяй – отново прошепна той, но този път в гласа му се четеше такава тъга, сякаш му отнемаха нещо много ценно.
Вдигнах поглед, за да видя лицето му и това, което видях никак не ми хареса. От най-прекрасната усмивка, на лицето му бе останала само маска. Маска, която ме плашеше.
- Може да е важно ... – и без да губя повече време се обърнах, за да взема телефона от нощното шкафче. – Ало? Хей, Кю, как си?- отговорих най-безгрижно аз. На телефона бе най-добрият ми приятел – Кю, който, както винаги, уцели най-неподходящия момент да се обади само, за да ме попита как съм. Наистина бе досадно. В последно време това бе станало нещо като мисия за него, да ми звъни всеки ден, най-малко по три пъти, за да ме пита „Донгхе, добре ли си?” или другият му любим въпрос „Имаш ли нужда от нещо?”, „Искаш ли да дойда при теб?”, „Справяш ли се?” и т.н., все въпроси, които нямаха никакъв смисъл за мен. Единственото, от което имах нужда бе, човекът до мен, Ънхюк, и той бе с мен, винаги, така че, на всеки един от отговорите отговарях с твърдо „Да”, „Добре съм.” и „Всичко е наред.”
След няколко минути разговорът приключи без дори да обърна голямо внимание на това какво ми говори Кю, просто нямаше смисъл.
- Хей, Хюк, искаш ли да излезем? – попитах с ентусиазъм, бях сигурен, че няма да ми откаже.
- Разбира се, Хае! – и отново любимата ми усмивка озари цялото ми същество. Не мога да си представя какво би било ако някой ден загубя правото да се оглеждам в тези шоколадови на цвят очи или да не мога да видя тази, така затопляща сърцето ми, усмивка. Това би било Ад.
~*~
И ето ни, след няколко часово бродене из улиците на Сеул, в едно топло и уютно кафене.
- Хюк, искаш ли ягодов шейк? Знам, че ти е любим.. – обърнах се към него, докато разглеждах менюто. - Защо по дяволите, има толкова голям избор? – замрънках, като не можах да си избера нищо.
- Здравейте! Какво ще желаете? – една от сервитьорките бе дошла да ни обслужи, като се бе втренчила в мен с многозначителна усмивка. ‘Оо, моля ти се, не ми казвай, че се опитва да ме сваля пред Хюк?’ бе всичко, за което можех да си мисля в този момент.
Бързо погледнах към Хюк, който от своя страна ми се усмихваше отсреща. Това бе всичко, от което се нуждаех. Усмихнах му се и аз и се обърнах към досадната сервитьорка.
- Два ягодови шейка, моля. – бе всичко, което исках. Все пак това обичаше моят Хюк, значи и аз го обичам. От известно време си поръчвах винаги каквото пие и Хюк, а преди мразех да го правя. Преди си мислех, че трябва всеки да е индивидуален, за да може да се различава от останалите. Да, всички си мислеха, че аз съм егоист, който не мисли и не се нуждае от нищо друго освен себе си, но от както Хюк се появи в живота ми, малко по-малко всичко започна да се върти около него. А в последно време всичко това се засили. Може би това означаваше и любовта? –Да се откажеш от себе си в името на нещо по-голямо, а именно, човека до теб. Желанието винаги да сте заедно и никога да не се разделяте. Да,определено това бе любов. Или нещо по-силно?
- Хае,за какво мислиш? – попита внезапно той, докато прокарваше небрежно ръка през русолявата си коса. Ах, колко обичах да правя точно това същото движение, само че с моите собствени ръце, да прокарвам внимателно пръсти през гъстите му кичури.
- Мисля за теб. Както винаги. Мисля си за това, че не мога да си представя живота без теб. За това, че не искам дори да си представям какво би било .. Ад на Земята. – отвърнах с неприсъща за мен прямота и тъга.
В този момент исках само и единствено да го прегърна. Имах нужда само от това. Защо тези мисли ми се въртяха в главата точно, когато бях най-щастлив? Защо?
- Господине,поръчката Ви. – и внезапно пред мен се озоваха две чаши. ‘Какво обслужване само!’, възмутих се аз. За втори път днес тази невъзпитана сервитьорка пренебрегваше Ънхюк, но той не изглеждаше ни най-малко засегнат от това, вместо това продължаваше да ми се усмихва от другара страна на масата.
Тъкмо, когато се готвех да споделя някои от мислите си с невъзпитаната сервитьорка за това как трябва да се обслужват лоялните клиенти, една жена и малкото й момиченце минаваха покрай масата.
- Мамо, мамо ... защо този мъж има две чаши на масата си щом е сам? – това ме накара да се обърна към детето. То ме погледна с любопитните си очи, а аз не можех да разбера за какво говори. Но както винаги просто се обърнах и се престорих, че не става въпрос за мен. Не чух отговора на майката. Не ме интересуваше. Не исках да чувам. Не трябваше да го чувам.
Тогава усетих това чувство, което малко по малко се бе загнездило в душата ми, това чувство, което все едно ме разкъсваше отвътре на милиони части. Очите ми се насълзиха, а дори не знаех защо?
Погледнах към Хюк. Той отново ми се усмихваше. Гледаше ме право в очите. И тогава се успокоих. От това имах нужда. Това бе моето спасение. Моето изкупление.
Не можех да стоя повече тук, имах чувството, че се задушавам. Трябваше да се прибера. Трябваше да се прибера в нашето убежище. Там, където хората нямаше да ни гледат подозрително. Там където щяхме да сме само аз и той. Само двамата.
Без дори да платя сметката, станах и се затичах към нашият апартамент. Трябваше да стигна до там. Трябваше да се прибера възможно най-бързо. Дъждът все още не бе спрял и ме намокри, но това нямаше никакво значение. Исках да се прибера по-бързо. Трябваше.... А това ужасно чувство все още бе там, все още ме изяждаше отвътре. Какво ставаше, не можех да разбера. Нищо не можех да разбера вече. Целият свят ми бе като в мъгла. Затова и трябваше да се прибера. Там всичко си бе по-старо му.
Отворих вратата и веднага се затичах към спалнята. Дори не си направих труда да затворя или заключа вратата. Нямаше значение. И тогава го видях. Лежеше на леглото и ми се усмихваше. С тази замечтана усмивка, която можеше да накара всяко сърце да се разтупка с такава скорост, че да докара инфаркт на невинната жертва.
Въздъхнах. Той бе тук. Бе тук и ме чакаше, както винаги.
Приближих се и седнах на ръба на леглото, взирайки се в него. Внимателно, сякаш, за да не го нараня се пресегнах, за да го погаля, но единственото, което ръката ми докосна бе материята на леглото. Наведох се, за да го целуна, но устните ми така и не достигнаха неговите, единственото, което целунах бе възглавницата.
- Не ме оставяй ... Не ми казвай сбогом ... – прошепнах тихичко, надявайки се, че думите му ще го достигнат. Когато отворих очи той продължаваше да ми се усмихва с цялата нежност на света.
From the moment you left me, i no longer exist
My heart hurts so bad
Now that i’m alone, i wipe my tears with bare hands
You’re where i’m supposed to be, i can never go anywhere else
Please stay by my side
Without you, i can’t be brave
Tuesday, December 27, 2011
Честит ми ден-ден!
Честит ми ден-ден!
Пожелавам си всичките ми желания да се сбъднат .... и някой ден да постигна, това което съм си поставила за цел. Пожелавам си още да спра да се впрягам за най-малките неща, да се опитам да доосъвършенствам характера си, който си е чисто и просто ужасен... Пожелавам си, да си взема матурите, изпитите и да влезна, където искам.... е,да всички, които ми честитиха до сега ми го казаха, но друго си е аз да си го пожелая ..
Надявам се да съм си взела поуки от изминалата година и грешките, които съм допуснала да не се повтарят занапред!
И наистина силно си пожелавам да разбера какво искам от живота, а не да остана блуждаеща, като прекалено много хора, които познавам.
Честит ми ден-ден!
Sunday, December 25, 2011
Saturday, December 24, 2011
Бъдни вечер
Бъдни вечер. Време, през което да бъдем с най-близките си, семейството. Време, през което сме неподправено щастливи.
През това време на годината се чувствам най-щастлива,но не само защото сме цялото семейство, а защото магията, която отсъства през останалото време, се усеща най-силно. Магията на истинската обич.
Super Junior - Snow White
Friday, December 23, 2011
unique
Live for the moment 'cause every moment is unique and it won't repeated.
One thing can't be wrong if it makes you feel happy.
One thing can't be wrong if it makes you feel happy.
do not care
Всички ние в даден период от живота си сме просто едни страхливци. А за всички, които гледат отстрани, всичко е прекалено лесно, прекалено ясно и явно, дотолкова, че смеят да ни съветват и коментират, одумват и дори смеят да се опитват да поправят живота ни. Точно в такива моменти на нас не ни пука и ги оставяме да правят каквото си искат и в това ни е грешката, защото ги оставяме да мислят, че могат да управляват живота ни без дори да се допитат до нашето мнение.
Wednesday, December 21, 2011
rayny mood
RainyMood.com: Rain makes everything better.
Rayny Mood!~
Просто мн ми дойде, но иначе всичко мина окей. Друг път ще постна по-подробно за проекта, просто сега нямам сили. xD
Monday, December 19, 2011
сготви с усмивка, подари надежда
Нямам търпение да стане утре! Най-накрая ще си преставим проекта и всичко ще мине. Естествено няма как да мине през проблеми, знам го, но просто не искам да са прекалено големи и сериозни. :D Но съм сигурна, че всичко ще мине супер, няма начин просто.. иначе защо се бъхтихме толкова много??
Само се надявам наистина да успеем да съберем парички за дечицата ..
"Сготви с усмивка, подари надежда."
Поне ще се забавляваме на макс утре. Това е важното.
А сега ще лягам, за да мога да стана сутринта, не трябва да се успивам. А не мога да ставам навреме, винаги закъснявам и всички го знаят. Просто трябва да опровергая всичко казано до тук, нали? Ще си стана навреме и ще отида първа, това е плана! Но защо ли малко се съмнявам, че наистина ще стане така,по-скоро ще се успя, ще бързам като луда, и все пак ще закъснея, и ще пристигна последна. Да, това повече ми прилича. Хахах. И все пак съм си на принципа- " Аз никога не закъснявам, просто отивам, когато ми е удобно!" Кекек!
Super Junior - Shake it up! [remix ver.]
Sunday, December 18, 2011
EverLasting Friend
ELF: KangTeuk е любимата ми двойка!
Еunhyuk: EunHae!
Kyuhyun: KyuTeuk! Или КyuHyuk, KyuHae, KangKyu, KyuMin!
Еunhyuk: Хей!
ЕLF: Оппа си е легнал. В страната на сънищата ли си вече?
Donghae: Сега се подготвям да вляза там, затова нека се видим в сънищата ми?
ЕLF: Кого харесваш повече - лидер оппа или ЕLF?
Sungmin: Всъщност харесвам лидер хюнг повече!!! Защото обичам ЕLF...
ЕLF: Истина ли че е Sungmin-оппа е вампир? Само феновете остаряват...
Sungmin: Упс! Хвана ме...
ЕLF: Във фризьорския салон съм, но ми е толкова скучно, скучно.... скучно. Моля те, играй си с мен.
Kyuhyun: Да ти приличам на човек, който има време да си играе с теб, когато ти е скучно? Кой ме предаде?
ЕLF: Yesing оппа, твой секси глас е най-хубав! РАзтапям се, когато го чуя~
Kyuhyun: ЛЪЖКИНЯ! Aко се разтапяше сега нямаше да си тук!
ЕLF: Оппа~ Не мога да понасям да те виждам с други момичета! Мъртва съм!
Kyuhyun: Господ да те благослови в Рая~
ЕLF: Не мога да спя, заради тези комари! Дай им един урок!
Donhae: Изпрати им адреса и имената им! Ще им дам да се разберат!!
ЕLF: Прочете ли писмото ми?
Leeteuk: Разбира се.
ЕLF: Но аз не съм ти изпращала..
Super Junior - SUPERMAN~
Еunhyuk: EunHae!
Kyuhyun: KyuTeuk! Или КyuHyuk, KyuHae, KangKyu, KyuMin!
Еunhyuk: Хей!
ЕLF: Оппа си е легнал. В страната на сънищата ли си вече?
Donghae: Сега се подготвям да вляза там, затова нека се видим в сънищата ми?
ЕLF: Кого харесваш повече - лидер оппа или ЕLF?
Sungmin: Всъщност харесвам лидер хюнг повече!!! Защото обичам ЕLF...
ЕLF: Истина ли че е Sungmin-оппа е вампир? Само феновете остаряват...
Sungmin: Упс! Хвана ме...
ЕLF: Във фризьорския салон съм, но ми е толкова скучно, скучно.... скучно. Моля те, играй си с мен.
Kyuhyun: Да ти приличам на човек, който има време да си играе с теб, когато ти е скучно? Кой ме предаде?
ЕLF: Yesing оппа, твой секси глас е най-хубав! РАзтапям се, когато го чуя~
Kyuhyun: ЛЪЖКИНЯ! Aко се разтапяше сега нямаше да си тук!
ЕLF: Оппа~ Не мога да понасям да те виждам с други момичета! Мъртва съм!
Kyuhyun: Господ да те благослови в Рая~
ЕLF: Не мога да спя, заради тези комари! Дай им един урок!
Donhae: Изпрати им адреса и имената им! Ще им дам да се разберат!!
ЕLF: Прочете ли писмото ми?
Leeteuk: Разбира се.
ЕLF: Но аз не съм ти изпращала..
Super Junior - SUPERMAN~
Saturday, December 17, 2011
и какво?
Днес бе прекалено дълъг ден. А не искам дори да си мисля какво ще е утре. Ето,това не исках да ме застига, затова и бях толкова огорчена на миналия си рожден ден. Отговорности. Прекалено е трудно да осъзнаеш, че вече не си този, който си бил допреди няколко месеца, допреди една година. Да, не исках да пораствам, но уви, всеки го прави и аз, за съжаление, не съм изключение от правилото.
А като, че ли вчера имах рожден ден ... толкова бързо измина една година. След 1 седмица ще имам отново 'ден-ден', а какво съм постигнала до сега? Е, освен да се скарам с няколко човека, да ядосам семейството и соу он, не разбирам как мина тази една година.
Не искам да мисля за бъдещето. Нито за миналото. Но мислите сами ме застигат и окопират цялато ми съзнание. Не искам. Но не мога да променя нищо.
Искам да съм малкото момиченце на татко, което седи на дивана и си чака подаръка за Коледа... Искам той да е до мен.
Но уви, живота ми взе толкова много неща,а не счете за нужно да даде нещо в замяна.
А като, че ли вчера имах рожден ден ... толкова бързо измина една година. След 1 седмица ще имам отново 'ден-ден', а какво съм постигнала до сега? Е, освен да се скарам с няколко човека, да ядосам семейството и соу он, не разбирам как мина тази една година.
Не искам да мисля за бъдещето. Нито за миналото. Но мислите сами ме застигат и окопират цялато ми съзнание. Не искам. Но не мога да променя нищо.
Искам да съм малкото момиченце на татко, което седи на дивана и си чака подаръка за Коледа... Искам той да е до мен.
Но уви, живота ми взе толкова много неща,а не счете за нужно да даде нещо в замяна.
to you
Because of you i never stray too far from the sidewalk. Because of you i like to play on the safe side so i don't get hurt. Because of you i find it hard to trust not only me but everyone around me. Because of you i'm afraid.
There's nothing i wouldn't do to have just one more chance to look into your eyes and see you looking back.. if i had just one more day.. to try and turn back time ..
I really miss you. I hope we would meet some day again...
To my only Sun, forever
There's nothing i wouldn't do to have just one more chance to look into your eyes and see you looking back.. if i had just one more day.. to try and turn back time ..
I really miss you. I hope we would meet some day again...
To my only Sun, forever
Friday, December 16, 2011
Oppa, Oppa
EUNHAE - OPPA, OPPA! OH MMY GOSHHH! WHEN I SAY DONGHAE YOU SAY 'OPPA'! WHEN I SAY EYUNHYUK YOU SAY 'OPPA'! WHEN WE SAY 'SUJU' YOU SAY OPPA,OPPA! EUNHAE OPPPAAAA!!!
Wednesday, December 14, 2011
no other
Усмивка. Не мога да спра да се усмихвам и всичко е заради Lee Hyukjae! Monkey ^_^
~You and i look so fine~
Super Junior - No Other
Tuesday, December 13, 2011
Santa U Are The One
CHRISTMAS IS FINALLY HERE!
IT'S TIME TO CELEBRATE CAUSE YOU MAKE A BETTER WORLD YEAR AFTER YEAR!
SUPER JUNIOR - SANTA U ARE THE ONE!
Monday, December 12, 2011
Saturday, December 10, 2011
дзън
Дзън-дзън-дзън-дзън-дзън-дзън, мръзнем си навън.
Дзън-дзън-дзън-дзън-дзън-дзън, нужен ни е сън ...
Коледа идва. Дзън! Нямам търпение.
Super Junior - Snow White
Thursday, December 8, 2011
gomowo jeongmal
Много ми е сънено, но съм много щастлива! Имам си Super Junior плакат! И то купен от българско списание! От днес Хай Клуб официално ми става любимото списание! Кеке! Още не мога да му се нарадвам на плаката... макар че, не са цялата група! Само това не ми хареса... a другото, което не ми хареса, е че нямаше статия за тях, само плакат. Но все от някъде се започва нали? Днес плакатче, следващият ден статийка и преди да се осъзнаят хората вече всички ще са кпоп фенове.. ахаха! Това е моят велик план.
Просто наистина нещо толкова малко може да ме направи щастлива!
Благодаря, Хай Клуб!
Блогодаря, Super Junior!
Wednesday, December 7, 2011
Hae
"Damn, God must’ve worked hard on this guy. I can’t see anything wrong with him! He’s an alien, I swear he is! Not a single spot, zit, blemish, freckle or even a frickin hair!"~
Tuesday, December 6, 2011
snow white
I`ll keep on dreamin` everytime
I know I`ll just find your love~
НОВАТА ПЕСЕН НА SUPER JUNIOR!
проект
И така, който не се е захващал с цялата бумащина, която изисква организирането на един нищо и никакъв [а бе, ще стане много як проекта, не ме слушайте], то нищо не знаете. Това е ужасно мъчение! Категорично го заявявам. Но знам, че точно защото се впрягаме толкова много, всичко ще ни стане идеално. Адски е готино като се замислиш, че от една идея можеш да постигнеш толкова много неща. За 3 дни бях на 2 бизнес срещи ... и то успешни!
Просто искам да дойде 20, вече да сме подготвили всичко и да не се притеснявам вече.
Надявам се всичко да мине добре.
Декември. Месецът на благотворителността. Месецът на семейството. Месецът на красотата. Месецът на спомените. Декември, месецът, в който съм родена.
Monday, December 5, 2011
аз part2
Слънчево бебе. Това съм била аз като малка. Малко, сладко, усмихнато слънчице, озаряващо деня на всеки, който го погледне.
Така ме описват всички, които са ме дондуркали като малка. Много е приятно да го чуеш. Винаги се усмихвам на тези коментари и се старая да запомня повечето от тях, за да не изгубя това чувство... това чувство, което го има всеки път щом се заговори за миналото.
Миналото си е минало и не може да навреди на никого.
Забавното е, че всички с това шравят асоциации. Усмивки, усмивки и пак усмивки.
Ето тази част искам да спася и да опазя от всички останали. Частта, която е запазила цялата тази енергия и детинщина, която може да озари света на всеки.
Sunday, December 4, 2011
SuJu love
______________________★
_____________________ELFs
____________________Leeteuk
___________________Bonamana
__________________Lee Donghae ♥♥
_________________My all is in you
_______________ Choi Siwon ★ I Am
_____________ Cho Kyuhyun ★ It’s you
____________Kim Heechul ★ Here we Go
___________Kim Ryeowook ★ Boom Boom
_________Kangin ★ Opera ★ Me ★ Miracle
________My love, My kiss, My Heart ★ Mirror
_______Eunhyuk ★ No Other ★ Blue Tomorrow
______Yesung ★ Happy Together ★ Coagulation
_____Lee Sungmin ★ Super Girl ★ Oops ★ Twins
___Shindong ★ Perfection ★ Sorry Sorry ★ Believe
__Kim Kibum★ Hangeng ★ Zhoumi ★ Henry ★ A-Cha
_Mr. Simple ★ Superman ★ Sapphire Blue ★ Rokkugo
————————-MERRY CHRISTMAS——————————-
- ¨.•´¨) . ×`•.¸.•´× (¨`•.•´¨). ×`•.¸.•´× (¨`•…“:) ×`•.¸.•´×
Saturday, December 3, 2011
Friday, December 2, 2011
аз
"Обичам да вървя.. Да не зная къде отивам. Да не зная нищо. Просто, ей така, безцелно да вървя... и да размишлявам. Да си припомням отминали моменти или да си помечтая за бъдещите.... и насред нищото да се усмихвам за всичко, през което минах и за този човек, който станах..." :)
Thursday, December 1, 2011
gomowo
I glance quickly at him which is a “look-at-me look-at-me look-at-me” message.
Fail.
It feels like a dream so don't wake me up. We fly so high in the sky..
Super Junior - All My Heart
Subscribe to:
Posts (Atom)