white lies

White lies never hurt anyone .. just the one who's said them. В интерес на истината, това е доста вярно. Благородните лъжи съвсем не са толкова 'благородни' за колкото ги имаме. Всяка лъжа, без значение защо я изричаме, си остава лъжа. Дори когато искаме да предпазим някого, самият факт, че трябва да прибегнем до това подмолно средство - лъжата - показва колко фалшиви сме ние. Във всекидневието си всеки използва лъжата, като метод за спечелване на дадено одобрение, няма значение дали е социално или не.

White lies never hurt anyone .. just the one who's said them.

no words needed

Тихи, успокояващи тонове от някоя случайна песен, на фона на приглушена светлина, в компанията на приятел, са едно от най-приятните неща, които може да чуеш или усетиш .. изпиташ .. в дъждовна и спокойна .. нормална .. вечер като тази.
Наистина тази вечер бе една от малкото, през които мога да кажа, че съм си прекарала невероятно. Начина, по който се разбираме само с поглед или кимване. Думите стават излишни, в случаи като този. Усмивките са истински. Жестовете - начин да изразиш чувствата си. Времето сякаш е спряло. Светлините премигват като сенки в нощта. Мелодиите се сменят една след друга, живи, след това лирични, но всичко си е същото. Човекът до теб е същия, погледа, усмивката... Дъждът все още си румоли навън.
И тогава в този момент осъзнаваш колко е хубаво, че не си сам, че споделяш момента с някого. Но аз разбрах нещо друго, разбрах, че не бих искала да бъда с никого другиго, не бих искала цялата тази вълшебност на момента да бъде заменена от други емоции.
Да, осъзнавам колко не-точно-приятелски заприлича този пост, но наистина не е така. Моментът бе толкова вълшебно,приказно магичен не заради някакви несъществуващи романтични чувства, а точно обратното. Бе толкова прекрасно, точно защото бе в компанията на приятел. В неговата компания...

kiss kiss

I've fallen for your eyes
But they don't know me yet...

wanna be loved

my shupas,stand by me

Разглеждах постовете си от изминалите месеци и ми стана много интересно, колко истинно искрени са постовете ми. В смисъл, че не крия мислите си зад милион редове, а напротив,казвам всичко, което имам да си кажа и дотам.
Но по-интересното е, че имам наистина муза да пиша тогава, когато правя някаква асоциация между песен и дадена случка, проблем.
А песните са винаги на Super Junior.
Пределно ясно ми е, че те са моето спасение, но просто наистина ме зарадва простичкият факт, че го осъзнавам все повече и повече!
Иска ми се да кажа нещо умно и философско, но просто май днес не ми е вечер за това, а по-скоро да си изливам чувствата.
Милото ми блогче, сигурно много страдаш, че си попаднало на човек като мен, нерешителен и прекалено объркан в мислите си. Но моля те, не си и помисляй да ме изоставяш!!! xD От личен опит ще ти кажа, че накрая пак ще се върнеш при мен! Хаха.

Super Junior - Super Girl

choco

Дните си минават прекалено бързо и дори не усещам как се изнизват, сякаш са вода, изтичаща измежду пръстите ми, а все едно нищо не се е променило, но и не е съвсем същото.
В същност е малко плашещо... а и да не забравяме, че аз се страхувам от времето като цяло. Моите страхове край нямат :D
Но ги има и тези неща, които ме радват и правят щастлива.