no offence

"Well, I should probably warn you I’ll be just fine, yeah,
No offense to you, don’t waste your time.."

Damn, I've got nothing else to say.

probably

counting stars

Everything that kills me, makes me feel alive. 

Мда...егати черногледото интерпретиране на нещата. Аз малко май съм в лошо настроение и всичко ми се вижда едно такова отвратително. Сякаш чакам нещо, а то така и не се случва. Не така си представях тези дни, които трябваше да ги прекарам в абсолютен релакс. Е да, аз точно това правя, т.е. нищо не правя, което беше планът ми от самото начало, но сега ми е дори още по-уморено, точно защото не правя нищо и не се очаква от мен да го правя. И е отегчително и скучно. 

Damn.... damn,damn,damnnn..... 

егоизъм/ нарцисизъм/ егоцентризъм

Да слушаш истории, в които са участвали твоите прародители, за войни, убийства и издевателства и все пак да се чувстваш до толкова увлечен, че да искаш да слушаш и още, и още. Ето с това се обуславят семейните събирания. Да се спускаш по стръмната пътечка на спомени и истории, предавани от родителите на родителите на твоите родители, и да се чувстваш едно такова удовлетворено, че всеки един от тях се е борил, за да може твоето съществуване да бъде възможно и реално.
Може би това е искрицата егоизъм, пламтяща дълбоко в мен, нарцисизъм или чисто и просто егоцентризъм в най-чистата му и първична форма, но това не ме прави ни най-малко по-малко горда, че съм част от това борбено семейство, в което съм намерила своето съществуване.

Gomawo. Kamsahamnida 

the sweetest downfall

„ Изобщо не ме е страх от голотата, разкриването на душата. Знам, че съм красива в мислите си. Ти какво мислиш? „

You're my sweetest downfall. 

I loved you first, I loved you first. 

again, love

Както винаги след някоя положителна мисъл, в главата ми веднага изниква нещо, което да ме натъжи ужасно. Не одобрявам особено колко съм сантиментална или колко много се привързвам, но определено приятелства градени с години много трудно се преживяват. Много е трудно и да си надалеч от хората, с които искаш да си. Единственото нещо, което ме прави щастлива в София е Марчина. Когато и да искам или имам нужда от нея - е до мен, и това е нещото, което ме държи. Да, и там имам приятели, социална среда, в която се чувствам в свои води, но не е същото.
Искам да е винаги както си беше... всички заедно и на едно място... но знам колко невъзможно е това сега.
Най-лошо е по Коледните празници, защото се събираме заедно отново и пак всичко си е както си беше.... но след тази малка ваканция всичко отново идва в нормалния си ред, в който трябва да се разделим отново..едни към София, други към Пловдив, Стара Загора и Бургас.
Мразя как живота ни води по различни пътища, а същността ни ни бута едни към други. Адски е трудно да имаш това, което искаш... а аз искам само приятелите ми да до мен.
Може би някой ще си помисли, че не мисля за семейството си... не, аз мисля, но просто няма възможна сила на земята, която да ме раздели по такъв начин със семейството ми. Семейството е единствената сигурна константа в живота ми. Следващата са приятелите, за които бих дала всичко...
Рядко казвам думите 'обичам те/ви', но точно сега искам да го изкрещя, да го нарисувам, да го изпея, да го кодирам .... искам просто да знаят, че ще съм винаги до тях.

2014

2014!

Okay, let's say it. It's going to be epic. I don't know why most of my friends or people around me didn't like the last year, because for me it was ... different. It was the year when I was a freshman. It was the year when I finally began to live the way I kinda wanted. So, yeah,.. 2013 was okay... but 2014  would be better. I know it, I feel it, I can almost sense it.

So, come, come ... let's live what life has prepared for us. If it's not so good, okay, there'll be a lesson in the end of it.

I can't wait.