I'll be ...

All I wanna do is loving you
All I wanna see is your smile
All I wanna touch is your face
All I can't do is loving you...
All I shouldn't want is seeing your smile
All I shouldn't want is touching your face..

Why?

The future is in front us,but...
I'll be the one who is going to argue
I'll be the one who is going to change its mine
I'll be the one to tell everyone what I want
I'll be the one to make the world revolve around us
I'll be the one who's going to stay close to you

Трябва ли?

Ммм,отново нахални мисли нахлуват в главата ми.Мисли,които бях пропъдила от много време.Мисли,които трябваше да забравя,но не го направих.Мисли които ме натъжават.Мисли,които ме изгарят. А дали всъщност те го правят?Или болката?Или спомена?Или си просто "Ти"?

Ооо,не...ето че пак го правя...Мисля за теб...За всичко това което е...За всичко,което беше и ще бъде...За всичко това...което...някой ден....всеки ден...е и ще бъде различно...

Хъъх...гушка...целувка...усмивка...смигване....ии всичко се повтаря... Ооох,я ми обясни...защоо...всичко е толкова трудно и сложно и глупаво?Най-вече глупаво... Защо аз трябва да съм потърпевша...ноо,не не ме взимай за егоист не е така...просто все така се получа..

Но ето-отново не мога да пропъдя мислите си.Не мога да отпъдя спомена.Не мога да подтисна тъгата.Не мога да замразя болката.Чудя се,а трябва ли да опитвам?Трябва ли да не мисля?Да не чувствам?Да се изгубя?Защото при всяка мисъл за теб,от мен се отделя поне по една част от душата ми.Трябва ли да е така?Трябва ли??


Дали трябва или не трябва..оставям този въпрос на страна...Не мога да си блъскам главата върху едни и същи въпроси,които се въртят около едни и същи мисли...
Но все пак ми става хубаво да си мисля и да си спомням какво съм почувствала,какво съм изпитвала...какво съм искала да е...Една мечта?Един сън?Една приказка?

Но тази мечта е един сън в една прекрасна приказка за толкова малко време...време на което трябва да се радвам до последно...да,радвах седо сега,но искам още.Искам още да мечтая,да сънувам и да вярвам в тази приказка...
И отново стигаме да въпроса,а трябва ли да го искам?Трябва ли да вярвам?Трябва ли да се изгубя?Трябва ли да мечтая?

Още една в Черния Тефтер?!

Здрасти...как си?
Боли ли те,че ме нямаш?
А искаш ли да ме имаш? :P:P:P

Може би,сега не се интересуваш,
а може би пък не?
Коя съм аз,та да се чудя,
защо не си до мен?

Всичко започна на шега,нали?
Ти сам го каза....
Аз бях просто различна,
някоя която още не бе имал...



Но сега съм една от многото,
покорена от твоето лице...
И очите ти още ме изгарят,
но и това си бе целта, нали?
-Още една в Черния Тефтер?!

Защо за Бога се съгласих?
Да ме имаш ти?!?
Да съм поредната без име и лице
Да съм като тях....поредна и безлична...

Е,добре...забрави всичко,което искаш...
Но аз ще помня...
Болката,тъгата,сълзите....
Защото някой ден и ти ще си като мен
-Забравен в някой Черен Тефтер ;););)

"Затвори очи.Какво виждаш?"-

Сенките на нощта се спускат.Бавно.Равномерно.Постепенно. Никой не се учудва-това е края на още един ден.На един от много,но който никога няма да си върнем.Един пропилян ден във фалшиви усмивки,лъжливи игрички и нескопосани лъжи.Един ден,който можеше да не завършва така...
Можеше сенките да не изглеждат толкова тъмни,големи и мрачни.Можеше да не ме е страх от тях.Можеше всичко да е друго.Можеше да се чувставам сигурно,можеше да не се чувствам така,фалшива,като куклена играчка.
Но,уви...този ден се изтърколи със същото безразличие.Лъжите си останаха лъжи,а фалшивите усмивки вече ги няма,а на тяхно място има празнина.


Сега си стоя аз и размишлявам....ако не ме бе страх от мрачните и страховите сенки,щях ли да изляза?Щях ли да ида и да почакам?А ако идех,какво щях да чакам?Може би нещо различно от фалшивостта на деня,колкото и прекрасен да е бил той?Мнеее,щеше ли да ме е страх?-да,със сигурност щеше да ме е страх....защото ще бъде тъмно,студено и неприятно....А може би пък не...Може би ше бъде...различно.....
Но мен ме е страх,от сенките....страх ме е от това,че ще съм сама,затова и трая тези проклети лъжи и фалшиви усмивки...защото ме е страх...но от кое ме е страх повече?От самата самота или от мрачните сенки?
"Затвори очи.Какво виждаш?"- виждам самота и страх.А ти,можеш ли да ги видиш?Можеш ли да разбереш какво ми е?Сега ти казвам аз на теб,затвори очи...какво виждаш?Различно ли е от това,което виждам аз?

I can't

Stay,please,stay and don't go
One more minute or just a second
I want to remember your face,eyes,lips
I want to touch you...and your hands

I know that you don't belong to me
But the feeling is so real
I left my heart with you,and you know it,even now
Nothing could stop me to love you ...

Now you want to go, And you bring back my little heart
I don't want it anymore,it belongs to you
"Don't cry tonight" you said
Okay! But I can't ....

Guns'N'Roses - Don't Cry