Reset

Хеея..

Започвам поста, с ясната мисъл че няма да напиша нищо свястно. Въобще нямам муза за писане на нищо... дори пост за споделяне нямам желание да пиша, но също така осъзнавам и факта че доста явно си заебавам блога, което извъобще не ми се иска...

Ам,ако кажа просто "нямам муза" дали би било достатъчно опрадвание,за да затворя блога? В смисъл.. и без това не ми се пише... или просто нямам за какво да пиша...

Хех,смешна ми е мисълта, че когато бях ядосана и тъжна винаги можех да напиша пост,без значение дали за споделяне иили... римуване ... просто сядах и пишех... а сега... от няколко дни... отварям страницата към блога си и в продължение на най-малко 30 мин. стоя и се чудя какво да напиша, при положение че наистина ми се пише..

Просто незнам какво става...

Като че ли пак трябва да се намери някой, който да "изтръгне" спокойствието на душата ми?
Хехех...тази мисъл си е чиста проба викане на лошия късмет...
Както се казва...

"Не дърпай Дявола за опашката"

Дам...определено ми трябва нещо, което да ми раздвижи кръвта :D Само дето после в даден момент пак ще се стигне,евентуално, до същия този момент...в който се чувваш пуст...безлуден...обездушен...самотен...не,самотен не мога да кажа...просто в момента ме избива на...самосъжаление...

Хехех,май пак ми се иска да си стана старото Дрънкало... Да мога да приказвам с часове за глупости, без дори да си следя мисълта...
Но както и да е, не ми се мисли... защото замисля ли се... всичко опира да една случка.. до една грешка,която просто ми отне "жевеца" в мен...
Колкото и да се правя на весела,щастлива,жива...просто това е моментно състояние, което явно е за пред другите... А в действителност, като остана сама ... се чувствам... друга...
Като се върна назад във времето...назад към миналото лято.... назад към старите си проблеми, осъзнавам колко съм пораснала..
Осъзнавам, че наистина, колкото и да не ми се иска, съм се променила...
Наистина постигнах онова, което желаех ... Да Бъда Нова АЗ!

Но честно да си кажа, тази нова Аз, въобще не е онова, което си мислех, че ще бъда...
Да, в общи линии се препокрива представата ми за по-силната Тита, за по-отговорната /Марч, знам какво ще кажеш, но наистина съм отговорна... стига да не става въпрос за спазване на часове,ю ноу...но все пак си ме обичаш, знам :*/ , за по-студената и отдалечана личност, която не могат да я достигнат с прости обяснения, която не се задоволява с малко.

И като се замисля, за какво ми е да бъда такава?

За да мога да отблъсквам най-близките си ли?
За да мога да държа опасностите настрани?
За да мога да държа себе си на разтояние от болката?
За да мога да се държа като възрастен?
За да мога да бъда, нещо което не съм?
За да мога да бъда...студена?

Това чисто и просто не ми е в природата и всеки който ме познава малко повече го знае...
Но за добро или зло, вече настъпи промяната...настъпи и не мисля,че е обратима..

DBSK- Wrong Number

" You've got the wrong number
I'm sorry, you've got the wrong number
So don't call me no more "