петък 13

Днес е петък 13!
И за капак на всичко,мисля, но не съм сигурна, че черна котка ми мина път.
Не че съм суеверна, но това си е за притеснение. Двоен лош късмет? - Не би било забавно въобще.
Вчера Петя ми припомни нещо. Нещо, което не бях чувала на глас, от някой друг, от доста време. Все още се крия. Крия от това да не бъда наранена отново. Е,очевидно, това не ми допада, но просто не знам как да спра да го правя. Крия се зад маската на безразличието, зад образа на приятно разсеяна тийнейджърка. Крия се и го осъзнавам, но не е като да мога да го променя, просто не мога. По-силно е от мен.
Петя бе права.
И го знам.
От самото начало.
Но не мога да спра да се питам, някой ден ще спре ли да ме е страх? Ще мога ли отново да вярвам в хората?