С чаша шоколад в ръцете си, пред малкото ми бебе лаптоп в една от най-красивите зимни вечери ... Чакам си филмчето ми да се дръпне и си стоя на топличко.
Чудя се, нормално ли е да пренебрегвам толкова много знаци и да се правя на приятно разсеяна, когато всички около мен викат и крещят да се осъзная. Смешно ми е, че толкова много хора ги е грижа... а на мен ми е все едно... Все едно ми е какво приемат за нормално останалите. Все едно ми е дали аз минавам за нормална. Защото за мен, всичко, от което имам нужда за момента е пред мен. Няма смисъл да правим дългосрочни планове, но какъв е смисълът от плановете изобщо?
Смисълът е много прост - да олесни живота ни. Но моят живот, като цяло, не е от най-сложните и не мисля, че в скоро време това ще се промени. Харесвам си го такъв - какъвто е. Простичък, но мой си.
Не разбирам защо всички търсят спасение и опование в едно чувство, една дума, едно желание. - Любов. И с какво любовта спомага всичко да става по-лесно?
Не знам. Може би съм на това мнение, защото не съм влюбена... да, сигурно е така. Но като гледам как останалите страдат не искам да се забърквам в това.
Все пак аз си харесвам живота такъв - какъвто е. Простичък.
Super Junior M - Super Girl
No comments:
Post a Comment