Приемливо ли е да се радвам на това, което ме радва в момента? Според мен - не, но все пак го правя. Как е възможно да стоя и да чакам да пише, макар че много добре разбирам защо и поради каква причина го прави. И все пак всичко, което ми каже ми е забавно и успява да ме разсмее. Наистина отдавна не ми се беше случвало просто да ми е забавно. Не очаквам нищо и не обещавам нищо. Просто го правя за кефа. Затова да знам, че просто мога да го направя. Не се съобразявам с никой и нищо. И е уникално. Не можех преди да си представя да играя на 'Камък, ножица, хартия' по фейсбук, а сега дори в този момент го правя.
И както казах - забавно е! Особено ако си обещавате 'сърчица' за загубилия. И е едно много миличко да те пита дали още пушиш и да се опитва да те разубеди, защото пушенето убива и теб и хората около теб. И когато му кажеш, че няма да спреш, да ти каже да убиваш и него.
Е, сладко е, колкото и да е глупаво. Просто вчера и днес са дни на смях и сладникавост, които ми липсваха малко. И съм адски благодарна, че ми ги върна дори и за малко.
No comments:
Post a Comment