we take the pride and pay for the price
И какво се предполага, че трябва да кажа. Всяко решение, което вземаме води до неизбежните последствия, които ни застигат като върли отмъстители.
Но ако причината, поради която поемаме този риск е наистина нещо, заради което си струва... тогава нека платим цената за прибързано взетите си решения. Но така ли е наистина? Не се ли заблуждаваме, че сме си затваряли очите за най-очевидните неща? Или просто се нуждаем от малко ръководство в това 'как-да-излезем-от-кожата-си'?
Винаги е добре да се престориш на някой друг за малко. За малко, защото ако тази заблуда, или по по-мек начин казано - преструвка, продължи прекалено дълго наистина може да изгубиш себе си някъде по пътя. Но и очарованието в това да бъдеш каквото и когото поискаш за малко е истинско. Толкова истинско, че би ти се искало всичко да е по начина, по който е.
Но в действително нищо не е така накрая, нали? Всички искаме да се събудим и някой друг да диктува живота ни, дори и да бъде само за малко. Някой друг да взема решенията, някой друг да понася последиците, някой друг да се преструва и заблуждава, някой друг да си затваря очите....
Щеше да е прекрасно ако бяхме обикновени герои в ръцете на някой писател. Щеше да е повече от задоволително и в същото време красиво, защото нека бъдем искрени.... да бъдеш господар на живота си е уморително. Но ако има някой, някъде, който ръководи всичко и преценя всяка една твоя мисъл, дума и движение всичко би било толкова лесно.
Би било не само лесно... би било като дъждът, който пада толкова лениво, но в същото време, омайващо за всеки, който е намерил време да му се наслаждава. Би било като полета на птиците над морето, отправящи се към незнайни за минувачите места.
Просто... би било предсказуемо.
Като се смрачи небето - тогава вали.
Като дойде есента - птиците отлитат на юг.
А ако бяхме художествени герои, измислени по приумиците на някой луд и изчанчен писател, тогава нямаше ли да знаем края на историята си.... само прочитайки началото й?
5 comments:
Искам и мен някой да ме е написал, пък! Бях права, за не толкова сутрешното вдъхновение. В един момент е хубаво някой друг да решава какво ще ти се случва, защото след някои действия става доста трудно да намериш обратния път към себе си, да свалиш маската, да се разпознаеш. <3
Man, you are the best!
Би било хубаво, да. Но дали наистина искаме да сме играчки в ръцете на някой луд? Или просто искаме да бъдем кукловодите, които го правят?
Можеш да се замислиш доста над това :D
PS: I learn from the best out there :P *points at you*
On the other hand, being the master of it all ain't so bad, I guess. Иначе нямаше да пишем толкова. Писателите са ужасни кукловоди, сега като се замисля. Не стига, че си живеят в собствен свят и си ръководят всичко, а се опитват да го правят и в реалността. Най-забавно е, че им се получава :D
И това си има своя чар, така е! <3
Хаха! Нека пием за това :д
LET'S RULE THE WORLD TOGETHER!!! ^^
Cheers to that! <3
Post a Comment