Thursday, September 19, 2013

shattered pieces

"A girl once told me to be careful trying to fix a broken person because you may cut yourself on their shattered pieces." 

Когото и да е посъветвало това момиче,то определено този човек се е нуждаел от правилен съвет. Състрадателните душици като мен, и много други хора по целия свят, когато видят човек да страда или да недоволства, веднага изпитват нуждата да се притекат на помощ. Сякаш света си няма своите герои, та и ние искаме да се присъединим към великите тандеми. Искаме да дадем съвет, да направим каквото можем, най-малкото ще се постараем. От една страна, това е едно добро дело, което ще ни топли в дните на бездействие. От друга обаче, това е адски изцеждащо, малко по малко изпива силите и желанието ни за живот. 
Да се опиташ да събереш човек парченце по парченце... това е напълно невъзможно. Тогава защо продължаваме да опитваме да възвърнем предишния вид на съществото пред нас, загубило всичко? То дали все още е човек или само тъмна сянка, опитваща се да се прокрадне всячески в живота ни?
Но да помагаш е вградено в човешката природа. По същият този начин сме програмирани и да разрушаваме. Като някоя от онези бомби, които гледаме по телевизията. Има взрив само и единствено ако човекът, който държи дистанционното за бомбата, наистина натисне копчето. Има копче, защото същият този човек си е направил труда да го сложи там, да изгради това опасно нещо само и само да изпълни главната си цел - да разруши част, както от обществото, така и от себе си. 



За да съберем парченцата от пъзела първо трябва да видим картинката, която ще сглобим. Крайният ефект зависи единствено от малките неща, които изграждат пътя до него.
Затова не можем да искаме хората да не страдат. Те страдат, защото така трябва. Така трябва, защото някъде - някога ще се появи техния пъзел и те ще се погрижат всяко парченце да си пасне с това до него. Точна така, както те са били пъзел за някого другиго... Може би за теб, може би за мен...
Изборът си е чисто наш дали искаме да рискуваме, защото този процес никога не е никак безболезнен и за двете страни. Защото точно колкото можеш да помогнеш, можеш и да навредиш. Но това не би било само наша грешка, все пак процеса е двустранен. Но и не можем да очакваме, че само другата страна трябва да опитва да се справя без да помоли за каквато и да е утеха, съвет или помощ. Не, и ние можем да бъдем част от процеса на събирането на парченцата от душата на човек, но трябва и да бъдем достатъчно съобразителни, за да не се разпаднем и ние докато го правим
.

2 comments:

`Ем said...

Ако започнеш да подреждаш всеки, не се знае после дали ще има кой да подреди теб. Но доста често си струва усилията да подредиш някого, защото може да бъде разрушително, но също така можеш да откриеш колко силен си всъщност.

Lollidella said...

Или колко си слаб. xD
Всичко си зависи от нас самите и това дори не е лошо, защото ако нещо се обърка ... ние ще сме си виновни xD