get out; my scenario

I want to scream .. i can't explain ..

Просто искам силно да викам и да изразя actually how much frustrated and confused i am.

Bye, bye? Feels like i'm ready to say it .. но не съм!

Окей, наистина съм подвластна на това какво слушам и не мога да спра да намесвам фрази, които макар и част от лирикс на песни, дето може да нямат в действителност никаква връзка с всичко около мен, пасват перфектно на това как се чувствам. И това никак не е странно ... в действителност е много полезно, когато имам нужда от думи, с които да изразя какво чувствам или просто ми трябва някакъв тласък, за да кажа всички онези неща, които ми се лутат из главата..

I want you in my plans, baby ...

Deal, deal, deal .. i deal my scenario.

My scenario!

neverland

от вчера~

And we want to stay forever young .,, in Neverland.

И така мина последният първи учебен ден .. доста емоционално, ако трябва да съм честна, но не трябва ли да е така? Сега ще има да си се смея ли смея защо съм реагирала така и тем подобни, доста дълго време.

Наистина бях малко тъжна ... но един момент. След като се видях с приятелите и съучениците си настроението ми просто се промени ... ии тогава бях щастлива, наистина ..

Всички бяхме събрани заедно, усмихвайки се, one more time!

Да, осъзнавам, че бе последният първи учебен ден .. но мина адски готино и с приятни емоции, точно такъв споемен исках да имам! И сега си имам.

Да, от днес нататък ще ми бъде трудно, но ще се справя~

Hwaiting! ^____^

от снощи~

Такаааа .. за тази вечер ще кажа едно нещоо ..

Сега имам още една причина да обичам любимия си цвят още повече!

Damn :D:D

gomowo jeongmal

И добро утро за пореден път. Но днес е различна сутрин. Днес е последната ми сутрин преди 15 Септ. Последната сутрин, през която няма да имам проблеми и отговорности. Последната сутрин като 'малка' и 'безгрижна' тийнейджърка.

Проклет 12 клас! Кога минаха годините? Все едно преди броени дни бях в първи клас и се страхувах от неизвестността, но в същото време бях щастлива. След това годините минаха като миг и ето, след няколко мига, вече кандидатствах за прием в гимназия. Тогава също бях щастлива. Наистина бях. Но и не бях. Тогава, точно в този момент, изгубих много неща. Познатото се замени с непознато. Аз от срамежлива и неуверена трябваше да бъда саможива и весела. Такава и бях! И не съжалявам. Тези четири години са едни от най-незабравимите за мен.

Но ето сега дойде последната година.

Последната лятна ваканция.

Последният клас.

Последният последен ден от лятната ваканция.

Последният първи учебен ден!

Винаги съм знаела,че ще ми бъде трудно, когато дойде този момент. И наистина е. Вече е време да се осъзная. Време е да спра да съм 'малка' и 'безгрижна'. Време е да застана лице в лице с реалността и да се усмихна.

Отново ме е страх, точно както, когато бях невръстно първолаче, само че сега осъзнавам, че вече няма връщане назад. Вече съм голяма и определено не съм 'безгрижна'.

Иска ми се да кажа на всички, че много ги обичам, и че не знам какво бих правила без тях .. но знам, че няма да имам смелостта да го направя, защото дойде ...

Последната година.

Последната лятна ваканция.

Последният първи учебен ден.

Последният клас.

Super Junior - All my heart~

I really want to tell you how i feel

I'm falling for you deeply, this is real

I love you more than anything

Only you and me nanananananana

You fill me up with happiness inside

I'm grateful that you came into my life

Thanks so much for loving me

Only you and me nanananananana

Now you know

Lights go on again

In one moment, I lost the light inside of me .. It's early, i realize. What should i do? I am lightless...

Lights go on again .. they always go on.

But what if i can't go on?

What if i am stuck here with my sadness?

Lights go on. I know.

But I can’t do anything because I lost the light ... and now i am lightless.

And that is something i fear the most. Not to know where i should go. Which path i have to follow? Which one will be the hardest one? Or the easiest? Should i take one of them? Or should i just wait... Wait for the light .. when the light shines again and wakes me from my darkness, i know, i would move on again. I would do it .. if only the light shines... if only ..

The lights go on. They always do. So I'll just wait. Wait and wait to reach that place touched by the single ray of light.. and then i'll see it. My light. Because lights go on! And then i won't be lightless anymore. Because lights go on again!

мрън, indeed

Окей, обещах си, преди изключително много време, че няма да допущам една и съща грешка втори път. Да се хвърлям през глава в нови начинания е неприсъщо за мен. И все пак този път сякаш ми се иска. Иска ми се да не мисля. Да не се осъзнавам какво става, какво би могло да стане или пък не.

И все пак не мога да се насиля да мисля отрицателно, да анализирам и да търся недостатъците на даденото положение, в което се намирам в момента. Не мога да изтрия глупавата усмивка от лицето си всеки път щом се сетя за обекта на моите душевни терзания и по някакъв мазохистичен начин, сякаш искам да мисля отрицателно, само и само да мога да се радвам повече на усмивката си.

Но не мога и не искам да мисля само за това какво мога да изгубя. Не искам пак да се поставям на мястото на този, който би могъл да страда. Не искам да мисля за неща, които в края на краищата може въобще да не станат.

Но аз съм си аз. Не мога да спра да мисля. Не мога да спра да анализирам. Да спра да претеглям шансовете на това какво би могло да стане или пък не.

Аз съм си аз и не мога да гледам на света през розови очила, колкото и да ми се иска. А наистина ми се иска,по дяволите,колко ми се иска само.

Иска ми се да не съм аз за малко. Само за няколко минути. Няколко минути, в които нищо няма да е по-важно от усмивката ми и, може би, от това кой ме кара да се усмихвам.

И все пак ... Аз съм си Аз.